Васил Чертовенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Васил Чертовенски
Васил Илиев Сочев
Псевдоним Вахмистер Кинчев, Васил Чертовенски
Роден 14 януари 1910 г.
Починал 21 юли 1979 г. (69 г.)
Националност българин

Васил Чертовенски е псевдоним на Васил Илиев Сочев[1], писател-хуморист[2] и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 януари 1910 г. в Лясковец. Завършва гимназия в Габрово. Анархист, впоследствие се включва в антифашисткото движение. Противник на левосектантството. Участник в Соболевата акция [3]. Участва във войната срещу Третия Райх като журналист-доброволец от редакцията на вестник „Народна войска“ За пръв път печата през 1949 г. във вестник „Стършел“. Сътрудничи с хумористични разкази и фейлетони в сп. „Български воин“, сп. „България“, сп. „Дружинка“, на вестниците „Септемврийче“, „Литературен фронт“, „Дунавска трибуна“, „Борба“ – Велико Търново, „Пиринско дело“ – Благоевград, „Пламъче“ и др. Работи в редакциите на "Народна войска"(1946 г.), "Отечествен фронт"(1948 г.), "Работническо дело"(1950 г.) и "Стършел"(1950 г.).

Умира на 21 юли 1979 г.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Както на Шипка – 1957 г., Държавно военно издателство
  • Гуляй на открито – 1958 г., Библ. "Стършел" № 23, Профиздат
  • На батя душицата! – 1960 г., библ. Стършел № 46, Профиздат
  • Душата на майстора – 1962 г., Държавно издателство - Варна
  • Весели измислици – 1963 г., Библ. "Стършел" № 85, Профиздат
  • Ха наздраве! - 1966 г., Библ "Стършел" N 121, изд. Стършел (вестник)
  • Мъжки момчета - 1974 г., Народна младеж

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на българската литература, т. 3, стр. 583 – 584 (1982 г).
  2. http://www.desant.net/show-news/23491.
  3. http://liternet.bg/publish5/hkarastoianov/sobolev.htm.