Васил Шарков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Шарков
български просветен деец

Роден
Починал
1965 г. (81 г.)
София, България

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област История

Васил Тодоров Шарков е български просветен деец и краевед.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Килифарево, Търновско. Произхожда от богато семейство. През 1904 г. завършва гимназия в Търново, след което за кратко учителства в Ловешко. От 1905 до 1911 г. учи в Софийския университет, където завършва славянска филология. Учителства във Враца и Казанлък (1910 – 1911).

Участва в Балканските войни от 1912 – 1913 г. За бойни заслуги е произведен в чин подпоручик (от запаса). След демобилизацията отново е учител в Казанлък. През 1914 г. е преместен в Дупница. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и служи в Четиринадесети пехотен македонски полк. След войната се завръща в Дупница, където е избран за председател на дружеството на запасните офицери. През 1926 г. е назначен за помощник училищен инспектор за Петричко.

Васил Шарков през Първата световна война

Установява се в Горна Джумая, където живее и работи.[2] Автор е на първата книга за Горна Джумая, издадена през 1929 г. Уредник е на списание „Пирин“, излизало в Горна Джумая през 1929 – 1932 г.[3][4]

По негова инициатива през 1929 г. в града се създава археологическа сбирка и археологическо дружество „Скаптопара“ към читалище „Съгласие“. Занимава се с краеведска дейност. През 1930 г. издава книгата „Град Горна Джумая. Минало и днес“, която е ценен източник за историята на града. През 2005 г. излиза второ фототипно издание на книгата.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Теодосий, Килифарски отшелник, манастиря му и Килифарево: Сказка, Кооп, София, 1914;
  • 14 пехотен Македонски полк във войната за обединението на българите през 1915 – 1918 г., Арм. воен.-изд. фонд, София, 1922;
  • Нов правописен речник: Състав. според нов офиц. правопис, Мижоров, Дупница, 1924;
  • Град Горна Джумая: Минало и днес, Горноджумайско гр. общин. управл., Арм. воен.-изд. фонд, София, 1930.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр.441.
  2. Държавен архив, Благоевград – фонд на участниците в националноосвободителните борби.
  3. Душков, Живодар. Български периодични издания със заглавия ороними, Част ІІ. 1878 – 1919, в: Научни трудове на Русенския университет – 2010, том 49, серия 6.2, стр. 163.
  4. Кантуров, Иван. „Периодичният печат в Пиринския край, 1903 – 1944“. – В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 108 – 110.
     Портал „Македония“         Портал „Македония