Васимир Радулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васимир Радулов
български политик – либерал
Роден
14 октомври 1981 г. (37 г.)
Националност Флаг на България България

Васимир Радулов е български политик – либерал. Председател на политическа партия Българска нова демокрация (БНД) от 2 април 2011 г., до 1 август 2014 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васимир Иванов Радулов е роден на 14 октомври 1981 г. в София. Средното си образование получава в Софийската математическа гимназия „Св. Паисий Хилендарски“ (СМГ). [1] [2]

През 2004 г. завършва „Застраховане и социално дело“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), с професионална образователна степен бакалавър.

Магистърската степен по „Застраховане и социално дело“ в УНСС, завършва в класа на проф. д-р Христо Драганов. Завършва и магистрърска програма по „Публични финанси“ отново в УНСС. Магистър е по „Счетоводство и одит на публичния сектор“ в Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов. Има магистърска степен по „Реторика“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Магистър е по „Национална сигурност и отбрана“ във Военна академия „Георги Раковски“, гр. София.

Васимир Радулов е дипломиран финансов консултант при Институт на дипломираните финансови консултанти (ИДФК).

Има завършени множество майсторски класове сред които:

  • „Финанси и банково дело“ при Българския форум за бизнес лидерите, гр. София;
  • „Новости и процеси при управление на проблемните и лоши вземания“ при Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), гр. София;
  • „Вътрешен одит в банките“, при Международен банков институт, гр. София;
  • „Политически PR" и „Кризисен PR“ при M3 Communications College.

През късната есен на 2007 г. в 40-то Народно събрание от ПП НДСВ се отделят 17 народни представители, които формират парламентарната група наречена „Българска нова демокрация“ (БНД). На 5 декември 2007 г., денят на формалното обявяване на новата парламентарна група, БНД е най-голямата парламентарна опозиция в 40-то НС. Сред водещите лица на БНД са известните бившите царски министри и депутати – Николай Свинаров, Пламен Панайотов, Лидия Шулева, Борислав Ралчев, Атанас Щерев, Владимир Дончев, Борислав Великов, Валентин Милтенов, Йордан Костадинов и др.

През декември 2007 г., по лична покана на депутатите от парламентарната група на „Българска нова демокрация“, Васимир Радулов се присъединява като експерт към политическата формацията. Експертизата му е в сферата на макроикономиката, финансите и данъчната и социална политика.

На 11 май 2008 г., парламентарната група на БНД вече се регистрира като полититеска партия БНД на своя Учредителен конгрес и Васимир Радулов, освен експерт на партията, става и неин член. За Председател на ПП БНД е избарн Николай Свинаров, със заместници – Лидия Шулева, Борислав Великов и Христо Христов.

На 2 април 2011 г. се провежда Вторият редовен конгрес на ПП БНД, на който председателят Николай Свинаров се оттегля от лидерския пост на партията и конгресът номинира и избира Васимир Радулов за председател на ПП БНД. За заместници са избрани – доц. Атанас Щерев, доц. Борислав Великов и Стефан Минков.

По време на председателството на ПП БНД от Васимир Радулов (2 април 2011 – 1 август 2014), партията участва на местните избори през 2011 г., като реализира 14 мандата общински съветници, сред тях в общините Варна, Хасково, Плевен, Монтана, Кюстендил, Видин и др. В коалиция партията спомага избирането на кметовете в Бургас, Хасково, Кюстендил и Монтана.

На президентските избори 2011 г., БНД участва в коалицията Общност на демократичните сили (ОДС), и не издига самостоятелна кандидатура за президент и вицепрезидент на Република България. През 2013 г., на предсрочните парламентарни избори ПП БНД участва заедно с ПП Лидер и ПП НИЕ, но това партийно обединение не реализира мандати в 42-то НС. ПП БНД не участва на проведените европейски избори през месец май 2014 г., и няма свои кандидати.

Оставайки верен на своите либерални ценности, Васимир Радулов подава оставка на 1 август 2014 г. като председател на ПП БНД. ЦИС и Съвета на регионите, върховните органи на ПП БНД насрочват Третия си конгрес за пролетта на 2015 г., на който официално да се приеме оставката на Васимир Радулов, както и прекратяване на членстовто му в партията.

От пролетта на 2014 г. Васимир Радулов е индивидуален член на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), третата по големина партия в Европейския пакламент.

В началото на есента на 2014 г., преди парламентарните избори в България, либералната политическа партия „Движение за права и свободи“ (ДПС), след множество разговори, отправя покана към Васимир Радулов, за присъединяване и участие на изборите, като гражднаска квота (т.е. остава безпартиен).

Либерал по политически убеждения, Васимир Радулов приема тази покана, като предизвикателство да отстоява либералните ценности, да притиводейства на ксенофобията и крайния ляв и десен национализъм.

Членства в професионални организации[редактиране | редактиране на кода]

Васимир Радулов членува в редица професионални и браншови сдружения и асоциации:

  • Председател на Българска асоциация на застрахованите и осигурените (БАЗО) от 2012 г.;
  • Член на Управителния съвет (УС) и Секретар при Асоциацията на застрахователните брокери в България (АЗББ) от 2011 г.;
  • Член на Турско-българската търговско–индустриална камара;
  • Член на Съюза на счетоводителите в България;
  • Член на Българския институт за стандартизация (БИС), Технически комитет: Банково дело, ценни книжа и финансови услуги;
  • Член на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ [3];
  • Член на Съюза на икономистите в България (СИБ);
  • Член на Съюза на българските журналисти (СБЖ);
  • Член на International Organization of Journalists;
  • Член на Института на дипломираните финансови консултанти (ИДФК) [4];
  • Член на Асоциацията на застрахователните брокери в България (АЗББ);
  • Член на Българската макроикономическа асоциация (БМА) [5];
  • Сертифициран от Комисията за финансов надзор (КФН);
  • Член на Международния институт на вътрешните одитори;
  • Член на Института на вътрешните одитори в България (ИВОБ);
  • Член на Съюза на българските командоси (СБК)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]