Направо към съдържанието

Ватаца Ласкарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ватаца Ласкарис
Vatatza Lascaris di Ventimiglia
Родена
1268 г.
Починала
1336 г. (68 г.)
ПогребанаКоимбра, Португалия
Семейство
РодЛаскарис ди Вентимиля
МайкаЕвдокия Ласкарина Асенина
Ватаца Ласкарис в Общомедия
Саркофагът на Ватаца Ласкарис в катедралата на Коимбра, увенчан с двуглавите орли

Ватаца Ласкарис де Вентимиля (ок.1268/1272 - 1336) е дъщеря на италианския граф Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля и на принцеса Евдокия Ласкарина Асенина. По майчина линия е правнучка на българския цар Йоан Асен II и на никейския император Теодор II Ласкарис.[1] Носи името на единия от прапрадядовците си император Йоан III Дука Ватаци.

Гербът на Ласкарис-Вентимиля

След смъртта на баща ѝ граф Пиетро ди Вентимиля, майка ѝ се установява в Арагон, тъй като графство Вентимиля към този момент вече е зависимо от Генуа. Майка ѝ придобива имоти в Испания и участва активно в политиката като изпълнява и дипломатически мисия от името на арагонския крал Хайме II. Ватаца става придворна дама на кралица Изабела Арагонска и през 1282 г. заминава с нея за Португалия, когато Изабела се омъжва за крал Денис I Португалски.[2] Като доверена приятелка и роднина на кралицата тя е натоварена с обучението на децата ѝ - Афонсу и Констанция, на която впоследствие е и политически съветник, когато Констанция става кралица на Кастилия.[3]

От 1317 Ватаца има собствен малък двор в португалския град Сантяго де Касен, подарен ѝ от крал Денис Португалски, от който управлява своите обширни владения. Умира през 1336 и е погребана в Старата катедрала в Коимбра, която е символ на португалската държавност.[4] Ватаца Ласкарис е единствената жена погребана в тази катедрала и саркофагът ѝ може да се види и днес в левия страничен кораб на храма близо до олтара. Украсен е с двуглави орли, символът на династията на Ласкаридите.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се през 1285 или 1288 г. за Мартин Анес де Совероса. Бракът остава бездетен, а съпругът ѝ умира през 1296 г. По-късно се омъжва повторно за Педро де Уриес, от когото има син, също на име Педро де Уриес и Ласкарис де Вентимиля. Синът ѝ е генерал и кралски съветник на Арагон, женен за Тода Мартинес де Риглос, от която има син и дъщеря.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андраш II
 
 
 
 
 
 
 
Ана Мария Арпад
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гертруда от Мерания
 
 
 
 
 
 
 
Елена Асенина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
Евдокия Ласкарина Асенина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василий Ватаци
 
 
 
 
 
 
 
Йоан III Дука Ватаци
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Теодор II Ласкарис
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор I Ласкарис
 
 
 
 
 
 
 
Ирина Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Комнина Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
Ватаца Ласкарис де Вентимиля
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гулиелмо II ди Вентимиля
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rei, António (2013), Uma Senhora Bizantina nas cortes de Aragão, Portugal e Leão e Castela, Roda da Fortuna - Revista Eletrônica sobre Antiguidade e Medievo, Vol. 2, nº 1, pp. 157-171, ISSN: 2014-7430
  2. Tres princesas griegas en la corte de Jaime II de Aragon, Joaquin Miret y Sans, in _Revue hispanique_ 15 (1906)
  3. A Byzantine Princess in Portugal (Studies in Memory of David Talbot Rice) Author(s):Michael Maclagan (Maclagan, Michael) Edinburgh Publication 1975~
  4. "Vataça: uma dona na vida e na morte" Revista da Faculdade de Letras – História, 3ª série, III (1986), pp. 159–193