Ватаца Ласкарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саркофагът на Ватаца Ласкарис в катедралата на Коимбра, увенчан с двуглавите орли

Ватаца Ласкарис де Вентимиля (ок.1268/1272 - 1336) е дъщеря на италианския граф Пиетро ди Вентимиля и на принцеса Евдокия Ласкарина Асенина. По майчина линия е правнучка на българския цар Йоан Асен II и на никейския император Теодор II Ласкарис.[1] Носи името на единия от прапрадядовците си император Йоан III Дука Ватаци.

След смъртта на баща й граф Пиетро ди Вентимиля, майка й се установява в Арагон, тъй като графство Вентимиля към този момент вече е зависимо от Генуа. Майка й придобива имоти в Испания и участва активно в политиката като изпълнява и дипломатически мисия от името на арагонския крал Хайме II.

Ватаца става придворна дама на кралица Изабела Арагонска и през 1282 г. заминава с нея за Португалия, когато Изабела се омъжва за крал Денис I Португалски.[2] Като доверена приятелка на кралицата тя е натоварена с обучението на дъщеря й Констанция, на която впоследствие е и политически съветник, когато Констанция става кралица на Кастилия.[3]

От 1317 Ватаца има собствен малък двор в португалския град Сантяго де Касен, подарен й от крал Денис Португалски, от който управлява своите обширни владения. Умира през 1336 и е погребана в Старата катедрала в Коимбра, която е символ на португалската държавност.[4] Ватаца Ласкарис е единствената жена погребана в тази катедрала и саркофагът й може да се види и днес в левия страничен кораб на храма близо до олтара. Украсен е с двуглави орли, символът на династията на Ласкаридите.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се през 1285 или 1288 г. за Мартин Анес де Совероса. Бракът остава бездетен, а съпругът й умира през 1296 г. По-късно се омъжва повторно за Педро де Уриес, от когото има син, също на име Педро де Уриес и Ласкарис де Вентимиля. Синът й е генерал и кралски съветник на Арагон, женен за Тода Мартинес де Риглос, от която има син и дъщеря.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rei, António (2013), Uma Senhora Bizantina nas cortes de Aragão, Portugal e Leão e Castela, Roda da Fortuna - Revista Eletrônica sobre Antiguidade e Medievo, Vol. 2, nº 1, pp. 157-171, ISSN: 2014-7430
  2. "Tres princesas griegas en la corte de Jaime II de Aragon", Joaquin Miret y Sans, in _Revue hispanique_ 15 (1906)
  3. "A Byzantine Princess in Portugal" (Studies in Memory of David Talbot Rice) Author(s):Michael Maclagan (Maclagan, Michael) Edinburgh Publication 1975~
  4. "Vataça: uma dona na vida e na morte" Revista da Faculdade de Letras – História, 3ª série, III (1986), pp. 159–193