Ваташа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ваташа
Ваташа
— село —
Панорама на Ваташа.jpg
Северна Македония
41.4169° с. ш. 22.0188° и. д.
Ваташа
Ваташа
41.4169° с. ш. 22.0188° и. д.
Ваташа
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областТиквеш
Надм. височина295 m
Население3502 души (2002)
Пощенски код1430
МПС кодVE
Ваташа в Общомедия

Ваташа (в по-старата литература известно и като Ватоша, на македонска литературна норма: Ваташа) е село в Северна Македония, в община Кавадарци с 3502 души население. На около 3 километра от Ваташа се намира Моклищкият манастир „Свети Никола“ от XVI век.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на два километра южно от Кавадарци, в южния край на Тиквешията към планината Кожух. Разположено е на река Луда Мара, която го разделя на две махали, разположени по склоновете на ридовете на изток и запад. На юг граничи с платото Витачево. През Ваташа минава главният асфалтен път за горните тиквешки села в Бошавията, а след нея за рудника Ръжаново Мариово и оттам за Мъглен в Егейска Македония, Гърция. Селото на практика е квартал на Кавадарци.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Печат на българската община във Ваташа. Напис: Ваташъ Булгацка Црковна Општина 884.

Селото е известно още от XIV век. То се споменава под името Ваташ в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2] По времето на Османското владичество в Македония Ваташа е едно от най-големите и икономически най-развити български селища в областта Тиквеш. През този период наред с българите-християни селото е обитавано и от помаци. През XIX век с изключение на поздравите и някои числителни бройни имена, езикът на местните мюсюлмани е български, идентичен с този на останалите жители на Ваташа.[3]

През 1817 година е завършена и осветена църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Според местни предания, през епохата на Османското владичество в селото е функционирало частно училище, в което учениците получавали основни знания от църковно религиозен характер.[4] От 1832 година училището във Ваташа е общинско, а разходите за него се поемат от църковната каса.

Според някои сведения, през 1837 година с подкрепата на Теодосий Синаитски и други просветители, в къщата на местния български учител Даскал Камче във Ваташа е открита печатница, която през 1838 година е пренесена в Солун.[5]

След средата на XIX век, благодарение на силната българска църковна община в селото, Ваташа се превръща в един от основните просветни центрове в Тиквеш. Известно време в него работи именитият учител Арсени Костенцев. На 1 юни 1878 година българската община във Ваташа се присъединява към прошение до Великите сили с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването ѝ към Княжество България, подписано за Ваташа от Мише Ризов и Ризо Добрев.[6][7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ватоша има 1808 жители, от които 1142 българи християни, 618 българи мохамедани и 48 цигани.[8]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватоша (Vatocha) има 1880 българи екзархисти и работят българско прогимназиално и основно училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Ваташа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев, главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от Черна ръка провеждат обезоръжителна акция, съпроводена с жестокости и насилия. Сръбският офицер Милан Каркович изнасилва Мария Тодорова в деня след сватбата ѝ с Тома Нанев.[11] През юни 1913 година жителите на Ваташа въстават в помощ на българската войска и взимат дейно участие в Тиквешкото въстание. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 40 души от селото.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ваташа (Vataša) като смесено българскохристиянско-турско село.[12]

Лист от Апела на македонските българи за присъединяване към България от 1878 година с подписите на представителите на Ваташа (горе вдясно).

На 16 юни 1943 година българска военна част, под командването на генерал Любен Апостолов от Крива Паланка, разстрелва край селото, при провеждана в района прочиствателна операция, 12 млади комунисти, заподозрени, че са ятаци на комунистическите партизани. Над селото по този повод, по-късно е построен паметник.[13]

Пинджуровата къща – роден дом на революционера от ВМОРО Димитър Пинджуров, баща на комунистическия партизанин Страшо Пинджур, е превърната в музей.[14]

Разстреляните младежи във Ваташа

Демография[редактиране | редактиране на кода]

1961[1] 1983[1] 1994[1] 2002[15]
македонци 1806 - 3074 3224
албанци 0 - 0 0
турци 92 - 2 13
роми 0 - 52 238
власи 0 - 0 1
сърби 16 - 19 20
бошняци 0 - 0 0
други 0 - 0 6
Общо 1933 2800 3120 3502

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Ваташа
Починали във Ваташа
Свързани с Ваташа
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Страшо Пинджур (1915 – 1943), участник в комунистическата съпротива през Втората световна война, син на Димитър Пинджуров

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Арсени Костенцев, Спомени, глава за Ваташа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Ваташа на сайта на Община Кавадарци
  2. ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр. 514.
  3. ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 28
  4. ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 19 – 20, 24
  5. ↑ Ивановъ, Йордан. „Българитѣ въ Македония. Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность“, София, 1917, стр. 87.
  6. ↑ Ивановъ, Йорданъ, „Български старини изъ Македония“, София, 1931, стр.658.
  7. ↑ История на България, Том 7 1878 – 1903, Издателство на БАН, София, 1991, стр.401.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  11. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
  12. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  13. ↑ „Годишнина од убиството на ваташките младинци“, Утрински Весник, понеделник, 18 юни 2007 г.[неработеща препратка]
  14. ↑ Канческа-Милевска во посета на Спомен куќата на Страшо Пинџур. // Република Online, 1 декември 2014. Посетен на 4 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-04 в Wayback Machine.
  15. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-12-28 
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  17. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ваташа&oldid=11593433“.