Ваташа
|
Ваташа Ваташа |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Ваташа  Ваташа |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 295 m |
| Население | 3502 души (2002) |
| Пощенски код | 1430 |
| МПС код | VE |
| Ваташа в Общомедия | |
Ваташа (в по-старата литература известно и като Ватоша, на македонска литературна норма: Ваташа) е село в Северна Македония, в община Кавадарци с 3502 души население. На около 3 километра от Ваташа се намира Моклищкият манастир „Свети Никола“ от XVI век.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на два километра южно от Кавадарци, в южния край на Тиквешията към планината Кожух. Разположено е на река Луда Мара, която го разделя на две махали, разположени по склоновете на ридовете на изток и запад. На юг граничи с платото Витачево. През Ваташа минава главният асфалтен път за горните тиквешки села в Бошавията, а след нея за рудника Ръжаново Мариово и оттам за Мъглен в Егейска Македония, Гърция. Селото на практика е квартал на Кавадарци.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е известно още от XIV век. То се споменава под името Ваташ в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2] По времето на Османското владичество в Македония Ваташа е едно от най-големите и икономически най-развити български селища в областта Тиквеш. През този период наред с българите-християни селото е обитавано и от помаци. През XIX век с изключение на поздравите и някои числителни бройни имена, езикът на местните мюсюлмани е български, идентичен с този на останалите жители на Ваташа.[3]
През 1817 година е завършена и осветена църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Според местни предания, през епохата на Османското владичество в селото е функционирало частно училище, в което учениците получавали основни знания от църковно религиозен характер.[4] От 1832 година училището във Ваташа е общинско, а разходите за него се поемат от църковната каса.
Според някои сведения, през 1837 година с подкрепата на Теодосий Синаитски и други просветители, в къщата на местния български учител Даскал Камче във Ваташа е открита печатница, която през 1838 година е пренесена в Солун.[5]
След средата на XIX век, благодарение на силната българска църковна община в селото, Ваташа се превръща в един от основните просветни центрове в Тиквеш. Известно време в него работи именитият учител Арсени Костенцев. На 1 юни 1878 година българската община във Ваташа се присъединява към прошение до Великите сили с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването ѝ към Княжество България, подписано за Ваташа от Мише Ризов и Ризо Добрев.[6][7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ватоша има 1808 жители, от които 1142 българи християни, 618 българи мохамедани и 48 цигани.[8]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватоша (Vatocha) има 1880 българи екзархисти и работят българско прогимназиално и основно училище.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Ваташа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев, главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от Черна ръка провеждат обезоръжителна акция, съпроводена с жестокости и насилия. Сръбският офицер Милан Каркович изнасилва Мария Тодорова в деня след сватбата ѝ с Тома Нанев.[11] През юни 1913 година жителите на Ваташа въстават в помощ на българската войска и взимат дейно участие в Тиквешкото въстание. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 40 души от селото.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ваташа (Vataša) като смесено българскохристиянско-турско село.[12]
На 16 юни 1943 година българска военна част, под командването на генерал Любен Апостолов от Крива Паланка, разстрелва край селото, при провеждана в района прочиствателна операция, 12 млади комунисти, заподозрени, че са ятаци на комунистическите партизани. Над селото по този повод, по-късно е построен паметник.[13]
Пинджуровата къща – роден дом на бащата на комунистическия партизанин Страшо Пинджур, е превърната в музей.[14]
Демография[редактиране | редактиране на кода]
| 1961[1] | 1983[1] | 1994[1] | 2002[15] | |
| македонци | 1806 | - | 3074 | 3224 |
| албанци | 0 | - | 0 | 0 |
| турци | 92 | - | 2 | 13 |
| роми | 0 | - | 52 | 238 |
| власи | 0 | - | 0 | 1 |
| сърби | 16 | - | 19 | 20 |
| бошняци | 0 | - | 0 | 0 |
| други | 0 | - | 0 | 6 |
| Общо | 1933 | 2800 | 3120 | 3502 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Ваташа
Андон Попкамчев (1843 – 1902), български общественик- Григор Дуйков (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
-
Гьошо Бояджиев (1892 – 1956), революционер -
Димитър Ангелов (1916 – 1943), участник в комунистическата съпротива през Втората световна война - Иван Минчев (1874 – 1960), български революционер, деец на ВМОРО
- Йованче Попантов (1882 – 1906), български революционер, деец на ВМОРО
- Йосиф Шишков, български офицер, подполковник
- Кирил Дончев Минчев (1893 – 1944), български офицер, капитан. Завършил последния двадесет и седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия през 1913 година.[16] Жертва на Деветосептемврийския преврат[17][18]
- Константин Шишков, български офицер, подполковник
- Димитър Пинджуров (1884 – 1915), български революционер
- Димитър Попандов (1871 - ?), български революционер
- Дончо Лазаров (1878 – 1950), български революционер, войвода на ВМОРО
- Лазар Зарков, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[19]
- Никола Баснарков (1932 – 1987), художник
- Пане Попкоцев – Ричард, български революционер от ВМОРО, ръководител на селския комитет в Конопища през 1906 година[20]
- Петър Наневски (1935 – ), поет и художник от Северна Македония
- Ристо Джунов (1919 – 2005), югославски партизанин и политик от Социалистическа Северна Македония
- Тодор Джунов (1931 – 2014), юрист от Северна Македония
- Тодор Попантов (1875 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Попантов (1879 – 1964), български революционер, деец на ВМОРО
- Починали във Ваташа
- Даскал Камче (? – 1848), български учител
- Свързани с Ваташа
- Страшо Пинджур (1915 – 1943), участник в комунистическата съпротива през Втората световна война, син на Димитър Пинджуров
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Арсени Костенцев, Спомени, глава за Ваташа
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ваташа на сайта на Община Кавадарци
- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр. 514.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 28
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 19 – 20, 24
- ↑ Ивановъ, Йордан. „Българитѣ въ Македония. Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность“, София, 1917, стр. 87.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ, „Български старини изъ Македония“, София, 1931, стр.658.
- ↑ История на България, Том 7 1878 – 1903, Издателство на БАН, София, 1991, стр.401.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ „Годишнина од убиството на ваташките младинци“, Утрински Весник, понеделник, 18 юни 2007 г.[неработеща препратка]
- ↑ Канческа-Милевска во посета на Спомен куќата на Страшо Пинџур. // Република Online, 1 декември 2014. Посетен на 4 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-04 в Wayback Machine.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
- ↑ Станилов, В., И. Манев. Календар 1944-2004. С., 2004, с. 42
- ↑ Дърваров, Светозар. Безследно изчезналите от Дирекцията на трамваите
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
| |||||||||||
Портал „