Ватикан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ватикан.

Държава град Ватикан
Stato della Città del Vaticano
Знаме на Ватикан
Герб на Ватикан
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Ватикан}}}
География и население
Площ 0 44 km²
(на 276-ро място)
Граници Флаг на Италия Италия
Официален език латински(1)
Население (пребр., 2015) 1000[1].
(на 236-то място)
Управление
Държавен глава Франциск
Държавен секретар Пиетро Паролин
История
Независимост 11 февруари 1929
Икономика
Валута Евро(2) (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн .va
Телефонен код 38
(1): ползва се и италиански език
(2) преди 1999 г. – ватиканска лира

Държава град Ватикан[2][3] (официално на италиански: Stato della Città del Vaticano [стàто деллà читтà дел ватикàно]; на латински: Status Civitatis Vaticanæ) е най-малката независима държава в света. Площта ѝ е около 44 хектара, а населението – около 824 жители (2008 г.) Разположена е на хълма Ватикан (Монте Ватикано), в западната част на Рим и е изцяло заобиколена от столицата на Италия – Рим. Ватиканът е седалището на главата на римокатолическата църква – папата.

Името на държавата се членува със спазване на правилата за пълен и кратък член.[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Ватиканът

Ватиканът е разположен в южната част на Европа. С площ едва 0,44 km² (440 декара) той заема едноименния хълм в западната част на град Рим. Общата дължина на държавната граница е 3,2 km. Тя в голямата си част съвпада с построената през средновековието отбранителна стена. Пред площада „Свети Петър“, който се явява и официален вход към Ватикана, границата е обозначена с бели камъни, вградени в настилката. На около 300 m източно от входа към площада се намира река Тибър, а разстоянието до Средиземно море е около 18 km в югозападна посока.

В югозападната част на Ватикана, освен площад „Свети Петър“, се намира и базиликата „Свети Петър“, смятана за най-голямата католическа църква в света. На север от тях се намират Ватиканските музеи и други административни и религиозни сгради. По-голямата част от западната половина на Ватикана е заета от Ватиканските градини, парков комплекс, чието начало е поставено още през Ренесанса.

Климатът на Ватикана е средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Средните минимални температури през януари са около 4 °C, средните максимални температури през август – около 29 °C, а годишното количество на валежите – около 730 mm.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

В древността територията на днешния Ватикан е заета от пустеещи, оградени с блата, земи в покрайнините на разположения на отсрещния бряг на река Тибър град Рим. В началото на първи век блатата са пресушени от Агрипина Стара, която изгражда на Ватиканския хълм нови градини. Нейният син, император Калигула, започва да строи там арена, която е завършена при император Нерон, и става известна като Цирк на Нерон. Калигула организира и пренасянето от Египет на обелиска, разположен днес в центъра на площад „Свети Петър“.

Циркът на Нерон, разположен частично под южната част на днешната базилика „Свети Петър“, става едно от местата, на които в средата на 60-те години на първи век по обвинението за предизвикване на пожара унищожил по-голямата част от Рим са измъчвани много християни. Според традицията, сред тях е и свети Петър, убит и погребан в общ гроб край арената, на мястото на днешната църква. В близост до цирка през Античността са разположени и гробища, които са до голяма степен унищожени в хода на историята и са окончателно и систематично разкопани през 1939 – 1941 година.

През 326 година, по времето на император Константин I, на мястото на предполагаемия гроб на свети Петър, вече смятан за основател на Римската църква, е изградена посветена на него църква, известна като Константинова базилика. Около нея постепенно се изграждат спомагателни сгради, свързани с култа към светеца. В края на 5 век папа Симах построява в близост до църквата нов дворец.[5]

Папска държава[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Папската държава е положено през 756 година от франкският крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат. В периода 1861 – 1870 г. територията на Папската област влиза в състава на Кралство Италия.

Конфликт с Италия и Латерански договори[редактиране | редактиране на кода]

Папската държава, съществуваща още от времето на Пипин Къси е присъединена към италианското кралство през 1870 г. в резултат на поредицата от военни конфликти за обединение на Италия. Папите от 1870 г. до 1929 г. не признават създаденото по този начин Италианско кралство, като са принудени по време на понтификата си да остават изолирани в частта от Рим, известна днес като Ватикан, призовавайки всички католици да бойкотират политическия живот в италианската държава.

Държавата Ватикан е създадена на 11 февруари 1929 г. по време на режима на Мусолини, в резултат на подписването на Латеранските договори, между италианската държава и Ватикана. Името си договорът дължи на Латеранския дворец, където е сключен.

Като цяло договорите се състоят от три части – същински договор, финансова конвенция и конкордат. С тях правно са регулирани взаимните претенции между италианската държава от една страна, и папският престол от друга. Основните клаузи засягат територията на Ватикана, правата и привилегиите на католическата църква и т.н.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Ватиканът е абсолютна теократична монархия. Държавен глава на Ватикана е папата. В неговите ръце е съсредоточена законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Папата се избира от кардиналско събрание (конклав) и изпълнява функциите на държавен глава пожизнено.

Ватиканът е независима държава и като такава има всички атрибути на държава съгласно международното право – поддържа дипломатически отношения с други държави, има собствени посолства и дипломатически мисии, международни паспорти и т.н.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Ватиканът има с нестопанска планова икономика. Източници на доходи са предимно дарения от католиците от целия свят. Част от средствата идват от туризма (продажба на пощенски марки, евромонети [6], сувенири, входни такси за музеи). По-голямата част от работещите (музейни прислужници, градинари, портиери и др.) са граждани на Италия.

За 2011 г. бюджетът на Ватикана е 308 милиона щатски долара [1].

Ватикан има собствена банка, по-известна под името „Институт за религиозните дела“, както и резервна електростанция. От 2008 г. е проектирано строителството на слънчева електростанция.[7]

Въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

До 1970 г. са съществували 4 вида въоръжени сили:

  1. Дворянска гвардия;
  2. Палатинска (дворцова) гвардия;
  3. Папска жандармерия
  4. Швейцарска гвардия

През 1970 г. папа Павел VI реформира въоръжените сили, ликвидирайки първите три вида и оставяйки за охрана на дължавата само Швейцарската гвардия, основана през 1506 г. През 2002 г. Йоан Павел II възстановява жандармерията, но оттогава тя изпълнява само полицейскии функции и не е част от въоръжените сили.

Формално в процентно съотношение, Ватикана е най-милитаризираната държава в света. По данни за 2005 г., тогавашното население е от 557 граждани, 101 са военни на действителна военна служба, което представлява 18% от населението[8] и превъзхожда повече от три пъти втората страна по този показател – Северна Корея (4,9%).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Ватикана е около 1 000 души, по-голямата част от населението са италианци, като има също голям брой швейцарци и представители на други етноси. 100% от населението са християни, всичките са католици.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Град Ватикан
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
St Peter's Square, Vatican City - April 2007.jpg
Име в регистъра Vatican City
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на Ватикана Ватикан
Тип Културно наследство
Критерии i, ii, iv, vi
Вписване 1984  (8ма сесия)
Координати 41°54′08.92″ с. ш. 12°27′11.76″ и. д. / 41.902478° с. ш. 12.453267° и. д.
Град Ватикан в Общомедия

Ватиканът сам по себе си е с голяма културна значимост. Сгради като базиликата Св. Петър и Сикстинската капела са място на изключителни произведения на изкуството на художници като Ботичели, Бернини и Микеланджело. Във Ватиканската библитека и Ватиканските музеи има произведения от изключителна историческа, научна и културна значимост. През 1984 г. Ватиканът е включен от ЮНЕСКО към списъка на световното културно и природно наследство.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Ватиканът не разполага с летища, но има въртолетна площадка – Ватиканския хелипорт. Тя е открита през 1976 г. и се използва за връзка на Ватикана с международните римски летища Фиумичино и Чампино и крайградската папска резиденция в Кастел Гандолфо.

Страната притежава железопътно разклонение с дължина от 700 метра и гара, построена през 1932 г., югозападно от катедралата „Свети Петър“. Ватиканското железопътно разклонение е съединено с италианската мрежа[9].

Комуникации[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Vatican City. CIA – The World Factbook, People and society (англ.)
  2. Енциклопедия А–Я, БАН, София, 1974
  3. Съвременна българска енциклопедия, Gaberoff & KoralSoft, 2003 г.
  4. Правописен речник на съвременния български книжовен език, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995, стр. 158.
  5. Columbia Encyclopedia, Sixth Edition, 2001 – 2005
  6. Каталог на монети на Ватикана
  7. Pope Pursues Heavenly Power With Plant Harnessing Sun
  8. В Ватикане зарегистрированы 557 граждан
  9. Ватикан/ Н. А. Ковальский// Большая советская энциклопедия: [в 30 т.]/ гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978.