Векил Ванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Векил Ванов
Мандат
8 ноември 1991 – 30 декември 1992 г.
Назначен от 36 Народно събрание
Министър-председател
  1991-1992 Филип Димитров
Предшественик Емилия Масларова
Наследник Евгени Матинчев
Роден
Националност българин
Полит. партия СДС (1990-?)
Университет УНИ „Карл Маркс“, София
Занятие икономистученполитик
Портал  Портална икона   Политика

Векил Василев Ванов е български икономист и политик от партията Съюз на демократичните сили (СДС), министър на труда и социалните грижи в правителството на Филип Димитров между 1991 и 1992 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Векил Ванов е роден на 17 октомври 1937 година в село Връв, Видинско.[1] Завършва висшето си образование във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София, специалност „Икономика на промишлеността“[1] (1966).

На 10 февруари 1966 г. започва работа в Научния институт по планиране към Държавния комитет по планиране. В периода 20 август 1973 г. - 14 октомври 1991 г. работи в Икономическия институт към Българската академия на науките. На 6 февруари 1986 г. Висшата атестационна комисия при Държавния комитет за наука и технически прогрес му присъжда научното звание Старши научен сътрудник (свидетелство за научно звание № 8931).

В началото на 90-те години Ванов се включва в политическия живот като участник в Демократическата партия, част от СДС. В периода 8 ноември 1991 г. - 30 декември 1992 г. е министър на труда и социалните грижи в правителството на Филип Димитров.[1] В периода 30 декември 1992 г. - 17 октомври 1994 г. е депутат в 36-то Народно събрание.[1] През 1994 година, когато Демократическата партия излиза от СДС, Ванов напуска партията и остава лоялен към СДС.[2]

От 18 октомври 1994 г. до 23 януари 1995 г. Векил Ванов работи в Икономическия институт към Българската академия на науките (БАН). От БАН е отличен за дългогодишна научноизследователска дейност и за приноса му в утвърждаване авторитета на Икономическия институт на БАН, а от Министерство на труда на Република България — за приноса в социалната политика. От 25 януари 1995 г. до 1 октомври 1997 г. е началник на отдел „Отраслови проучвания“ в Българската народна банка. След това в периода 17 октомври 1997 г. до 3 март 2001 г. работи като търговски представител в посолството на България в Беларус. След 1 юли 2005 г. е консултант с контролни функции към Столичния общински съвет.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 75-76.
  2. Рудникова, Ива. ОХДЦ — асцендентът на кабинета Костов. // capital.bg. Икономедиа, 1997. Посетен на 2012-12-31.