Векторен анализ
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Векторният анализ е раздел от математиката, изучаващ векторите в две или повече измерения. Методите на векторния анализ намират най-голямо приложение във физиката и инженерните науки.
Обект на изучаване във векторния анализ са скаларните полета, които свързват всяка точка на разглежданото поле със скаларна величина, и векторните полета, които приписват на всяка точка вектор. Например в един плувен басейн температурата може да се представи със скаларно поле – във всяка точка има определена температура – докато потокът на водата трябва да се опише с векторно поле.
Много от резултатите на векторния анализ се разглеждат като частни случаи на диференциалната геометрия.
Оператори[редактиране | редактиране на кода]
Основните операции от векторния анализ – градиент, ротация и дивергенция – се обозначават с ∇ (оператор набла). Четвъртата операция, оператор на Лаплас, представлява комбинация от градиента и дивергенцията. Сред най-важните теореми на векторния анализ е теоремата на Стокс.
Оператор | Означение | Описание |
---|---|---|
Градиент | измерва посоката и скоростта на промяна на едно скаларно поле. | |
Ротация | Измерва тенденцията за въртене около дадена точка на векторното поле. | |
Дивергенция | Измерва големината на източника в дадена точка на векторното поле. | |
Оператор на Лаплас | Комбинация от дивергенция и градиент. |