Векторен анализ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Векторният анализ е раздел от математиката, изучаващ векторите в две или повече измерения. Методите на векторния анализ намират най-голямо приложение във физиката и инженерните науки.

Обект на изучаване във векторния анализ са скаларните полета, които свързват всяка точка на разглежданото поле със скаларна величина, и векторните полета, които приписват на всяка точка вектор. Например в един плувен басейн температурата може да се представи със скаларно поле – във всяка точка има определена температура – докато потокът на водата трябва да се опише с векторно поле.

Много от резултатите на векторния анализ се разглеждат като частни случаи на диференциалната геометрия.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Основните операции от векторния анализ – градиент, ротация и дивергенция – се обозначават с (оператор набла). Четвъртата операция, оператор на Лаплас, представлява комбинация от градиента и дивергенцията. Сред най-важните теореми на векторния анализ е теоремата на Стокс.

Оператор Означение Описание
Градиент измерва посоката и скоростта на промяна на едно скаларно поле.
Ротация Измерва тенденцията за въртене около дадена точка на векторното поле.
Дивергенция Измерва големината на източника в дадена точка на векторното поле.
Оператор на Лаплас Комбинация от дивергенция и градиент.