Направо към съдържанието

Вела Пеева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вела Пеева
Родена
Починала
3 май 1944 г. (22 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия (август 1943 г.)

Величка (Вела) Пеева Пеева с нелегално име Пенка е деец на Работническия младежки съюз (РМС) и на Българската работническа партия (БРП), участник в Партизанското движение в България през годините на Втората световна война.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Вела Пеева е родена на 16 март 1922 година в чепинското село Каменица, в семейството на Пею и Катерина Пееви. Началното си образование получава в Каменското основно училище (1929 – 1936) и в Лъдженската непълна гимназия (1936 – 1938).[2] През есента на 1938 г. постъпва в Пазарджишката девическа гимназия, която завършва през лятото на 1941 г. През първия срок на учебната 1938/1939 г. става член на РМС, влиза в гимназиалното ръководство на организацията и работи заедно с местните активисти Костадин Старев, Димитър Караиванов, Любен Шкодров, Лазар Боснев и други.[3] Членува в есперантското дружество „Радио“ в Пазарджик заедно с други активни комунисти и ремсисти – Стоян Танев, Стефан Шкодров, Стойо Калпазанов.[4]

Паметна плоча, отбелязваща мястото, където през 1943 г. е издаван нелегалният вестник „Просветител“

През есента на 1941 година Вела Пеева се записва за студентка по педагогика, а през 1942 година се прехвърля да учи география в Софийския университет. Посещава лекциите на Димитър Михалчев.[5] Активистка е и на Българския общ народен студентски съюз - участва в комунистическата студентска демонстрация пред Народния театър на 8 декември 1941 година, прераснала в сблъсъци с полицията и антикомунисти.[6] От пролетта на 1942 до април 1943 година Пеева е привлечена от Емил Марков за сътрудник на Централната военна комисия при Централния комитет на БРП, прераснала в Главен щаб на така наречената НОВА.[7] През този период тя работи заедно с Емил Марков, Адалберт Антонов (Малчика), Петър Вранчев, Владо Танов и други, като поддържа връзката на НОВА и ЦК на БРП с окръжните комитети на БРП и РМС в Пазарджишко.[1][8]

През пролетта на 1942 година по инициатива на Пеева група младежи (Гера Пеева, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Й. Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“.[9][10]

В нелегалност

[редактиране | редактиране на кода]

На 27 април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка в отряд „Антон Иванов“. Прeз август 1943 г. е приета за член на БРП. При разделянето на отряда на четири чети около началото на септември 1943 г. Вела Пеева попада в състава на чета „Стефан Божков“ с командир Георги Ванчев. По същото време обаче в лагера на четата край село Жребичко пристига Георги Серкеджиев – Пашката, който донася разпореждане Вела Пеева и още няколко партизани да преминат на разпореждане към щаба на отряда, разквартируван в околностите на село Свети Спас близо до Пловдив. В началото на ноември Вела Пеева отива в лагера „Техеран“ заедно с партизаните от четите „Георги Жечев“ и „Петър Ченгелов“. На 15 ноември 1943 г. в лагера пристига заповед партизаните от Чепинско да се обособят в отделна военна единица в рамките на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона под общото командване на Методи Шаторов. Така Вела Пеева, Гера Пеева, Атанас Семерджиев - Цветан, Костадин Гяуров, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Атанас Юмерски, Надка Дамянова, Димитър Горостанов се отделят от „Антон Иванов“ и отиват в Чепинско, за да поставят началото на нова чета. В началото на декември 1943 г. в лагера край река Баталач е проведено събрание с участието на 15 партизани, на което четата получава името „Братя Кръстини“. Избрано е и ръководство: командир - Атанас Семерджиев, политкомисар - Манол Велев, отговорник за агитацията и пропагандата - Вела Пеева, домакин - Никола Божанов. През лятото на 1944 г. четата прераства в Партизанска бригада „Чепинец“.[11][12][13]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, тръгват към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от доста време са в Каменския балкан и не знаят за смяната на лагера. На 26 март привечер групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората над учителския санаториум, където трябва да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях младеж – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии пристига жандармерия. Друга рота тръгва от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и заловен,[14][15] а Пеева успява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния край на Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дена ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба.[16][17] Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.[18]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Енциклопедия България, том 5. София, Издателство на БАН, 1986. с. 129.
  2. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 19, 29.
  3. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 48, 50 – 51, 61, 219.
  4. ↑ История на Пазарджишката окръжна организация на БКП. София, 1985. с. 311.
  5. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 76 – 77.
  6. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 84 – 85.
  7. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 88.
  8. ↑ Кратка българска енциклопедия, изд. 1967, статия "Пѐева, Вела", с. 97
  9. ↑ Ковачев, В. Нелеrалният периодичен печат в периода на въоръжената борба. София, 1966. с. 83.
  10. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 92 – 93.
  11. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 200 – 209.
  12. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 92 – 93.
  13. ↑ Гера Пеева-Чаушева. Кратка биография. Спомени и мисли от нея и за нея. София, 2004. с. 37 – 38.
  14. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 226 – 227.
  15. ↑ Семерджиев, А. Преживяното не подлежи на обжалване. София, 2004. с. 100.
  16. ↑ Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 250 – 252.
  17. ↑ Семерджиев, А. Преживяното не подлежи на обжалване. София, 2004. с. 103.
  18. ↑ Атанас Семерджиев. ...И многие не вернулись. пер. с болг. 2-е изд., испр. и доп. М., Воениздат, 1980. стр.188-193

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вела_Пеева&oldid=12667473“.