Велебърдо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Велебърдо
Велебрдо
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
Macedonia relief location map.jpg
41.6175° с. ш. 20.5981° и. д.
Велебърдо
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Долна река
Надм. височина 837 m
Население (2002) 750 души
Велебърдо в Общомедия

Велебърдо или Вельо бърдо (на македонска литературна норма: Велебрдо, на албански: Velebërda, Велебърда) е село в Република Македония, в Община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено в областта Долна река в източните склонове на Дешат над рака Радика.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Велебърдо е смесено българо-торбешко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вельобърдо е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 191 помаци и 125 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вельо бърдо има 156 жители българи християни и 380 българи мохамедани.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вело бърдо има 174 българи екзархисти.[3]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вельо бърдо има 27 български екзархийски и 120 помашки къщи.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велебърдо е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 750 жители.[6]

Църквата „Свети Георги“
Националност Всичко
македонци 609
албанци 6
турци 132
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

Църквата „Свети Георги“ е възобновена в 1972 година върху стари основи и осветена в 1982 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 263.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония