Велизар Антич
| Велизар Антич Велизар М. Антић | |
| сръбски офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Велизар М. Антич (на сръбски: Велизар М. Антић или Velizar M. Antić) е сръбски офицер, дивизионен генерал от пехотата на Югославската кралска армия.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Велизар Антич е роден на 11 юни 1885 година в Долни Милановац, Сърбия. Завършва седемгодишната гимназия в Чачак и след това завършва Военната академия в Белград с XXXV випуск на Нисшата школа и XXII випуск на Висшата школа. Полага изпита за служба в Генералния щаб.[2]
Присъединява се към сръбската въоръжена пропаганда и действа с чета в Македония. Българската революционна организация обявява награда за залавянето му.[2]
В Балканските войни е командир на батарея от Шумадийската дивизия от 1-ви призив. По време на Първата световна война е командир на отряд, отличил се при Демир Капия през ноември 1915 година срещу четири пъти превъзхождащите български комити. По време на отстъплението през Албания и по време на боевете на Солунския фронт е командир на 3-та батарея на Дринския планински артилерийски полк. При превземането на Каймакчалан неговата батарея е първата, изтеглена на върха на този масив и дава значителен принос за преследването на врага. В тези войни е раняван 19 пъти.[2]
След Първата световна война е военен аташе в Будапеща и Виена, командир на 3-ти полк, началник на щаба на 2-ра армия и командир на Босненската дивизионна област. Загива по време на военно учение в околностите на Тузла на 30 март 1938 година.[2]
Награден е с Караджорджева звезда с мечове, 4-та степен, Орден на Белия орел с мечове, 4-та степен, Орден на Югославската корона, 2-ра степен; златен и сребърен медал за храброст „Милош Обилич“ и редица други отличия.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Антић М. Велизар // Краљевина Србија и Краљевина Црна Гора у ратовима 1912 - 1918. Посетен на 26 август 2025 г. (на сръбски)
- 1 2 3 4 5 6 Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912-1918. Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 94. Посетен на 25 август 2025 г. (на сръбски)