Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Територия на Великата източноазиатска сфера на съпроцъфтяване при нейното максимално разширение

Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване (на японски: 大東亜共栄圏) е империалистическа доктрина на Япония по време на Втората световна война.

Първоначално вдъхновена от паназиатизма и антиколониализма и в съгласие с по-общата концепция „Хако ичиу“,[1] тя си поставя за цел създаването на японска сфера на влияние в Източна, Югоизточна и Южна Азия. Доктрината е официално обявена за първи път на 29 юни 1940 година в изявление по радиото на външния министър Хачиро Арита.[2] Освен Япония и пряко завладените от нея територии, като Корея и Тайван, сферата включва японски съюзници, като Тайланд, и марионетни режими, като Манджоу-Го, Режима на Уан Дзинуей, Държавата Бирма, Втората филипинска република, Свободна Индия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. James L. McClain, Japan: A Modern History p 470 ISBN 0-393-04156-5
  2. De Bary, William T. (2008). Sources of East Asian Tradition: The modern period. Columbia University Press. p. 622. ISBN 9780231143233.