Направо към съдържанието

Велика (вилает Лозенград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Велика.

Велика
Balaban
село
Турция
41.8356° с. ш. 27.6761° и. д.
Велика
Мармара
41.8356° с. ш. 27.6761° и. д.
Велика
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
ОколияМалък Самоков
Надм. височина331 m
Население376 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Пощенски код39500
Телефонен код(+90) 288
МПС код39
Часова зонаFET (UTC+3)

Велика (на турски: Balaban, Балабан) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 376 души.[1]

Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, в планината Странджа, на 7 километра западно от град Малък Самоков (Демиркьой).

В 19 век Велика е село във Визенска и Малкотърновска кааза на Османската империя. През на 60-те години на 19 век за известно време жителите на Велика приемат униятството. Според някои данни през март 1862 година в Беллика униатски са 50 къщи в селото. По-късно селото се връща в лоното на православието. През 70-те години на 19 век в селото функционира българско училище, което е повод за спорове между българската и гъркоманската партия.[2]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Велика (Velika) е село във Визенска каза с 55 домакинства и 272 жители българи.[3] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 104 български екзархийски семейства или 529 души.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Велика са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Велика се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 66 семейства се заселват в село Потурнак, днес Велика, Бургаска област, 17 – в населената местност Ембелец (днес Лозенец, община Царево), 7 – в Русокастро, 5 – в Сеймен, както и на други места.[6]

Родени във Велика
  • Георги Кондолов (1858 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Георги Станев Кондолов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, племенник на Георги Кондолов, 2 отделна партизанска рота[7][8]
  • Васил Попов (1882 – 1934), български революционер
  • Евтим Воденичаров (1901 – 1979, София), председател на културно-просветното дружество „Тракия“, София[9]
  • Желязко Карачорбаджиев, деец на ВМОРО, четник[10]
  • Иван Георгиев Загорчев, деец на ВМОРО, войвода на селската смъртна дружина през Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Иван Костов (1886 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, загинал на 3 май 1913[12]
  • Никола Велков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[9][13]
  1. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
  2. Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878, София 1994, с. 175, 196 – 197, 199, 263.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62 – 63.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  6. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 207 – 208, 252, 264, 275.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.
  8. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 414.
  9. а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 397.
  10. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 403.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 58.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 372.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 124.