Велика (вилает Лозенград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Велика.
|
Велика Balaban |
|
|---|---|
| — село — | |
  Велика  Велика |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Надм. височина | 331 m |
| Население | 372 души (2017) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
Велика (на турски: Balaban, Балабан) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2017 г. населението на селото е 372 души.[1]
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, в планината Странджа, на 7 километра западно от град Малък Самоков (Демиркьой).
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Велика е село във Визенска и Малкотърновска кааза на Османската империя. През на 60-те години на 19 век за известно време жителите на Велика приемат униятството. Според някои данни през март 1862 година в Беллика униатски са 50 къщи в селото. По-късно селото се връща в лоното на православието. През 70-те години на 19 век в селото функционира българско училище, което е повод за спорове между българската и гъркоманската партия.[2]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Велика (Velika) е село във Визенска каза с 55 домакинства и 272 жители българи.[3] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 104 български екзархийски семейства или 529 души.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Велика са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Велика се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 66 семейства се заселват в село Потурнак, днес Велика, Бургаска област, 17 – в населената местност Ембелец (днес Лозенец, община Царево), 7 – в Русокастро, 5 – в Сеймен, както и на други места.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велика
Георги Кондолов (1858 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО- Георги Станев Кондолов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, племенник на Георги Кондолов, 2 отделна партизанска рота[7][8]
- Васил Станчев Попов, деец на ВМОРО, присъствал на Конгреса на Петрова нива, ръководител на селския революционен комитет, четник от 1901 година в първата агитационна чета на съселянина си Георги Кондолов[9]
- Евтим Воденичаров (1901 – 1979, София), председател на културно-просветното дружество „Тракия“, София[10]
- Желязко Карачорбаджиев, деец на ВМОРО, четник[11]
- Иван Георгиев Загорчев, деец на ВМОРО, войвода на селската смъртна дружина през Илинденско-Преображенското въстание[12]
- Иван Костов (1886 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, загинал на 3 май 1913[13]
- Никола Велков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[14][10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“. // trakyanet.com. Посетен на 28 юли 2018. (на турски)
- ↑ Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878, София 1994, с. 175, 196 – 197, 199, 263.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62 – 63.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 207 – 208, 252, 264, 275.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 358.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 403.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 58.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 372.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 124.
| |||||||||||||
Портал „
Портал „
