Велика (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Велика.

Велика
Balaban
село
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Околия Малък Самоков
Надм. височина 331 m
Население (2017) 372 души
Пощенски код 39500
Телефонен код (+90) 288
МПС код 39
Часова зона FET (UTC+3)

Велика (на турски: Balaban, Балабан) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2017 г. населението на селото е 372 души.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, в планината Странджа, на 7 километра западно от град Малък Самоков (Демиркьой).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Велика е село във Визенска и Малкотърновска кааза на Османската империя. През на 60-те години на 19 век за известно време жителите на Велика приемат униятството. Според някои данни през март 1862 година в Беллика униатски са 50 къщи в селото. По-късно селото се връща в лоното на православието. През 70-те години на 19 век в селото функционира българско училище, което е повод за спорове между българската и гъркоманската партия.[2]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Велика (Velika) е село във Визенска каза с 55 домакинства и 272 жители българи.[3] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 104 български екзархийски семейства или 529 души.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Велика са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Велика се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 66 семейства се заселват в село Потурнак, днес Велика, Бургаска област, 17 – в населената местност Ембелец (днес Лозенец, община Царево), 7 – в Русокастро, 5 – в Сеймен, както и на други места.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Велика
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кондолов (1858 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Станев Кондолов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, племенник на Георги Кондолов, 2 отделна партизанска рота[7][8]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Станчев Попов, деец на ВМОРО, присъствал на Конгреса на Петрова нива, ръководител на селския революционен комитет, четник от 1901 година в първата агитационна чета на съселянина си Георги Кондолов[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Воденичаров (1901 – 1979, София), председател на културно-просветното дружество „Тракия“, София[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Желязко Карачорбаджиев, деец на ВМОРО, четник[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев Загорчев, деец на ВМОРО, войвода на селската смъртна дружина през Илинденско-Преображенското въстание[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Костов (1886 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, загинал на 3 май 1913[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Велков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[14][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“. // trakyanet.com. Посетен на 28 юли 2018. (на турски)
  2. Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878, София 1994, с. 175, 196 – 197, 199, 263.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62 – 63.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  6. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 207 – 208, 252, 264, 275.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 358.
  8. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.
  9. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.
  10. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 403.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 58.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 372.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 124.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Турция“         Портал „Турция