Велика (вилает Лозенград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Велика.
|
Велика Balaban |
|
|---|---|
| — село — | |
  Велика  Велика |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Надм. височина | 331 m |
| Население | 376 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
Велика (на турски: Balaban, Балабан) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 376 души.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, в планината Странджа, на 7 километра западно от град Малък Самоков (Демиркьой).
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Велика е село във Визенска и Малкотърновска кааза на Османската империя. През на 60-те години на 19 век за известно време жителите на Велика приемат униятството. Според някои данни през март 1862 година в Беллика униатски са 50 къщи в селото. По-късно селото се връща в лоното на православието. През 70-те години на 19 век в селото функционира българско училище, което е повод за спорове между българската и гъркоманската партия.[2]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Велика (Velika) е село във Визенска каза с 55 домакинства и 272 жители българи.[3] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 104 български екзархийски семейства или 529 души.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Велика са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Велика се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 66 семейства се заселват в село Потурнак, днес Велика, Бургаска област, 17 – в населената местност Ембелец (днес Лозенец, община Царево), 7 – в Русокастро, 5 – в Сеймен, както и на други места.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велика
Георги Кондолов (1858 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО- Георги Станев Кондолов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, племенник на Георги Кондолов, 2 отделна партизанска рота[7][8]
- Васил Станчев Попов, деец на ВМОРО, присъствал на Конгреса на Петрова нива, ръководител на селския революционен комитет, четник от 1901 година в първата агитационна чета на съселянина си Георги Кондолов,[9] участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[10]
- Евтим Воденичаров (1901 – 1979, София), председател на културно-просветното дружество „Тракия“, София[11]
- Желязко Карачорбаджиев, деец на ВМОРО, четник[12]
- Иван Георгиев Загорчев, деец на ВМОРО, войвода на селската смъртна дружина през Илинденско-Преображенското въстание[13]
- Иван Костов (1886 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, загинал на 3 май 1913[14]
- Никола Велков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[11][15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“. // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
- ↑ Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800 – 1878, София 1994, с. 175, 196 – 197, 199, 263.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62 – 63.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 207 – 208, 252, 264, 275.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 403.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 58.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 372.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 124.
Портал „
Портал „