Великденско яйце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Червени яйца (Румъния) Български великденски яйца
Червени яйца (Румъния)
Български великденски яйца
Великденски яйца от Виена

Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н.

Великденските яйца са една от основните характеристики на християнските празници (както е коледното дърво), те са и основни за християнството, защото напомнят за възкресението на Христос.

Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос, а императорът казал, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи трябва да стане червено, и то станало. Затова червеният цвят за великденските яйца е и основен.

Обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Великденски яйца в кошница

Великденските яйца се боядисват в четвъртък или събота преди Великден. И могат да се консумират едва когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата след това. Те първо биват сварявани, преди да бъдат боядисвани с безвредни оцветители. Според обичая сред тях се определя борчаг, като яйцата се чукват, за да се види кое е по-издръжливото. Консумират се с козунак.

Католически обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата традиция е да се използва боя за боядисването на яйцата, но в модерните времена е заместена с шоколадови яйца или с желирани бонбони, в някои краища на света. Тези яйца се скриват от децата и те трябва да ги намерят на сутринта на Великден. Също така могат да се сложат в кошница покрита с истинска или декорационна слама, която наподобява гнездото на птица.

Произход и фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Яйцето се използва като символ на началото на нов живот, също както излиза нов живот от яйцето излюпено от кокошката.

Изографисването и рисуването на яйца са познати още в Древна Месопотамия и Близкия Изток.

В Персия древните Зороастризци боядисвали яйца за Новруз. Тази традиция съществува от преди повече от 2500 години. Скулптурите на стените на Персеполис показват хора, които носят яйца за Новруз.

За същинско начало на традицията на Великденското яйце обаче се считат фолклорните традиции на германските народи, при които боядисването на яйца е свързано с почитането на богинята Еостре (Остара), чието име е дало и наименованието на празника Възкресение Христово сред повечето германски народи днес.[1]

Християнска символика и ритуали[редактиране | редактиране на кода]

Яйцата Фаберже били поръчани от руския цар Александър III, като великденска изненада за съпругата си Мария Фьодоровна

Яйцето е видяно от последователите на християнството като символ на възкресението: докато е латентно то съдържа нов живот запечатан в него. В източноправославните и католическите църкви великденските яйца са боядисани в червено, за да се означи кръвта на Иисус Христос, а твърдата черупка символизирала запечатаната гробница на Христос — пропукването на яйцето символизирало Неговото възкресение. Великденските яйца са благословени от свещеника на края на Великденското богослужение (което е еквивалент на Велика събота) и се раздават на вярващите. Всяко домакинство носи великденска кошница в църквата, напълнена не само с великденски яйца, но също и с други великденски ястия, като козунакът, които също се благославят от свещеника.

Подобно, в римокатолическата църква в Полша (наричана święconka), т.е. благославянето на декоративните кошници и други символични храни, е най-обичаните полски традиции на Велика събота.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shoda, Richard W. Saint Alphonsus: Capuchins, Closures, and Continuity (1956-2011). Dorrance Publishing, 2014. ISBN 978-1-4349-2948-8. с. 128.