Велики Извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велики Извор
Велики Извор/Veliki Izvor
43.9167° с. ш. 22.3333° и. д.
Велики Извор
Страна Сърбия
ОкръгЗайчарски окръг
ОбщинаЗайчар
Надм. височина229 m
Население2684 души (2002)
Пощенски код19206
Велики Извор в Общомедия

Велики Извор или в по-старата литература Голям Извор (на сръбски: Велики Извор или Veliki Izvor) е село в Сърбия, община Зайчар. В 2002 година селото има 2684 жители, от които 2629 сърби.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра североизточно от центъра на Зайчар, на десния бряг на река Тимок.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано в края на XVIII или началото на XIX век от преселници от тетевенското село Голям извор, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[1]

През 1876 година край селото се води една от големите битки в Сръбско-турската война.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велики Извор е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Велики извор
  • Никола Пашич (1845 – 1926), политик
  • Иван Тодоров (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  2. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2, Београд 1934, стр. 37 – 38
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 709 и 834.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 709.