Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Велико Търново
Знаме    Герб
Collage of views of VT G.png
Общи данни
Население 71 150 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 68 320 (НСИ)
Землище 30,379 km²
Надм. височина 220 m
Пощ. код 5000 – 5010
Тел. код 062
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 10447
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
Площад „Майка България“ 2
п.к. 54
тел.: 062/619 – 304
факс: 062/62-79-97
web: veliko-turnovo.bg
e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com
Велико Търново в Общомедия

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област и Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и Княжество България в периода 1878 – 1879. През този период, градът е носил името Търновград. благодарение на богатото си културно-историческо наследство е важен туристически център. До 1965 г. градът носи името Търново, когато пред него е добавено Велико заради предишната му слава. Градът е на 16-то място по население с 73 508 жители по настоящ адрес (15.12.2015) [1] и един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Разположен е между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана. Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Национален военен университет „Васил Левски“ – Факултет „Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности, общо 1613 обекта от историческото наследство на България. През 1879 г. в града се провежда Учредителното събрание, поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чиято статуя се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019[2].

Изглед от Велико Търново с паметника на Асеневци
Нощна панорама от Велико Търново с буря

Съдържание

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен по поречието на р. Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна – 223 km, София – 220 km) и Централна Европа с Мала Азия (Русе – 107 km, Капитан Андреево – 209 km). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9. [3] В съседния град Горна Оряховица (7 km) се намира летище и най-голямата железопътна гара в Северна България.

Заедно с околните населени места (Горна Оряховица, Лясковец и др.) градът образува агломерация с население 128 867 души[4].

Релеф, климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед към стария град – квартал „Варуша“

Релефът на община Велико Търново е разнообразен – равнинно-хълмист и планински.

Велико Търново е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат.

Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи.

Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8°C и абсолютен максимум 41,1°C) и студена зима (средна януарска температура –0,6°C и абсолютен минимум –28,1°C). Средногодишната температура е 11,5°C.

Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 m/s.

Средногодишните валежи са 680 mm, с летен максимум и зимен минимум.

Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Стара река, Джулюнска, Голяма река, Веселина, Видима, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 7869 km².

Основен питеен източник е хидровъзел „Йовковци“, снабдяващ с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микроязовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. Термоминерални води има при село Вонеща вода.

Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг – сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините – хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.

Хълмове[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново е разположен върху няколко хълма.Хълмовете Царевец,Трапезица,Момина крепост са били основни центрове на царе и боляри по време на Втора българска държава. Хълмът Света гора е бил духовен и книжовен център,на част от него днес се намира Ректоратът на Великотърновския университет. Хълмът Гарга байр,се намира северно от Трапезица. На хълмът Орловец се намират историческия квартал Варуша и кварталите Акация и Картала,най-весоката точка е с надморска височина 241 м. Хълмът Трошана,се намира южно от Света гора и западно от ьзавир Мотела,на него се изгражда Велико Търново хилс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града.[5]

История на града[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица. На хълма Трапезица и в подножието му са открити останки от тракийски и др. древни племена.

През периода на Ранна Византия (IV-VI в.)[редактиране | редактиране на кода]

Раннобългарски период (VII-XI в.)[редактиране | редактиране на кода]

Столичен период (XII-XIV в.)[редактиране | редактиране на кода]

  • До Въстанието на Асен и Петър
  • Столица на България
Средновековният Търновград

През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.[6] В града се свиква Църковен събор и се създава автокефалната Търновска архиепископия начело с архиепископ Василий.[7]

В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.

Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият – с Френкхисар. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

  • Търновска школа

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси за средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.

Под османска власт и през Възраждането[редактиране | редактиране на кода]

През 1598 г. избухва голямото Първо търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. градът става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Бившият турски конак в Търново, където заседава Учредителното събрание.

След Освобождението и подписания Берлински договор тук се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков [8], на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и редица обикновени народни събрания. При избухването на Балканската война в 1912 г. 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Търново са проведени пет от седемте Велики Народни събрания.

До освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Орловец и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва значително преустройство на града. 1901 е важна година в историята на старата столица, поради построяването на първата железопътна линия през града. През 1904 г. известен американски пътешественик от американското списание „National georgaphic“ посещава живописния град и публикува пътепис за него. Две години по-късно търновец закупува първия автомобил с марка „Форд“. През 20-те години започва електрифицирането на Търново. В града съществуват няколко градски пазара. Оформят се кварталите Варуша-север и Варуша-юг. Построени са няколко микроелектроцентрали за производство на електроенергия. Край Търново са съществували три градски порти, които са били главните входове към старата столица. Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след освобождението. Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове. В квартал „Света гора“ се е намирала една от първите болници в града. До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи, в центъра на квартала. В подножието на река Янтра през лятото е имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно е замръзвала, са се провеждали зимни забавления. През 1939 година в Търново е създадена първата градска автобусна линия. Обслужвана е от 16-местната кола „Ханза Лойд“, като началната спирка е гара Трапезица, минава през кварталите Асенов и Варуша, новоизграждащата се част на града, Марно поле и крайната спирка е в местността Качица.

Велико Търново по време на социализма[редактиране | редактиране на кода]

Интерхотел „Велико Търново“ и хотел „Етър“

Поради близостта на града до други по-малки градове, важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите, Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 60-те години градът изключително бързо се разраства поради урбанизацията. Жилищният проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места. В края на 60 и началото на 70-те години са завършени жилищни кооперации в кварталите „Акация“ и „Картала“. В средата на 70-те се прави проект и се построяват жилищните квартали „Бузлуджа“ и „Зона Б“ от панелни блокове. Официално през 1974 г. започва строежът на квартала. Квартал „Кольо Фичето“ (наричан още „Триъгълника“) е проектиран също в края на 70-те години, след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, дворец на културата и спорта, училище, парк и няколко детски градини. Близкото село „Чолаковци“ става квартал на града и през 70-те също се изграждат панелни блокове. В местността Дълга лъка през 1960 г. започват да се изграждат предприятия за храни и напитки, радио- и телевизионни приемници, хлебозавод, тролейбусно депо (80-те), Винпром, предприятие за ламиниран паркет и други. Така се задоволяват нуждите на гражданите и работни места за младите хора. Повишаването на населението води до много добро развитие на региона. Освен южната промишлена зона (местността Дълга лъка) на запад от града се създават редица предприятия за електротелфери, запаметяващи устройства, печатница, предприятие за електротехнически материали, дърводелски цехови и други (Западна промишлена зона). Между новосъздадените квартали в града се построява и нова инфраструктура. За по-добра градска мобилност се създават нови маршрути на градския транспорт, свързващи новите квартали в града. Освен нови жилищни квартали са изградени и нови средни училища и професионални гимназии за квалифицирана ръботна ръка. Създадени са училищата СОУ „Вела Благоева“, ОУ „Бачо Киро“, СОУ „Георги Сава Ръковски“, Техникуми по електроника. Освен Централния пазар в града през 80-те се изграждат и кооперативни пазари в кварталите „Бузлуджа“, „Колю Фичето“, „Чолаковци“ и „Картала“. През 60-те години градските линии са обслужвани от автобуси „Шкода 706 РТО“. През края на 70-те се появяват около 25 броя единични и съчленени автобуси „Икарус 180“ и „Икарус 280“ за обслужване на новите жилищни квартали и индустриални зони. Често срещани (около 20 броя) са единични и съчленени градски автобуси „Чавдар“. През времето на социализма се взима решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски автомобили „Зиу-9“. Местата за почивка също са били приоритет през това време. Изграждат се вилни зони и паркове в новите квартали. Допълнително се облагородяват паркове като „Дружба“ и „Марно поле“. Също така се подобряват и местата за отдих на хълма „Света гора“. В парка „Света гора“ през 1982 г. започва строеж на увеселителен комплекс с виенско колело. През 1985 г. тържествено е открит аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“.

Велико Търново след 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново – новата част от града

Политическите промени в страната оказват влияние и във Велико Търново. Десни, центристки и леви политически сили са в основата на общинската власт през 90-те години. В града отново се чувстват ценностите на християнското семейство и българската култура и дух. През 1991 г. в транспортната система е включен и нов вид транспорт – тролейбусният. Една от най-мрачните страници в историята на града е събарянето на сградата на училище „Петър Дабков“ (в центъра на града), за да бъде построена банка. През следващите години се откриват няколко нови предприятия в областта на хранителното производство. В края на деветдесетте и началото на XIX век е завършен южният пътен възел, който е един от най-големите в страната. В града се построяват нови хотелски комплекси и търговски обекти. В града е открит филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Градът става домакин на фестивали, свързани с българската народна музика. След 2000 година започва реставрацията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“. След 2007 г. започва реставрацията на редица исторически обекти в старата част на града и историческия хълм Трапезица. През 2013-та година се изготвя план за създаване на нов градски център в района на „Старото военно училище“ – към момента обектът е частично започнат.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст през някакъв период от време след 1985 г. Населението му се е увеличило с 4,3 % между 2006 и 2014 г., а през 2015 г. отново е намаляло. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 жители според данни от официалното преброяване на НСИ.[10]

Велико Търново
година 1878 1887 1900 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2006 2011 2014 2015
население 5700 Повишение 11 314 Повишение 12 000 Повишение 12 469 Повишение 13 963 Повишение 16 223 Повишение 24 648 Повишение 37 337 Повишение 56 664 Повишение 69 173 Повишение 67 644 Понижение 66 897 Понижение 66 145 Понижение 68 783 Повишение 68 984 Повишение 68 676 Понижение
Източници:[11]

Според данни от ГРАО към 15.09.2015 г. във Велико Търново живеят 70 686 души по настоящ адрес.[1]

Квартали в града[редактиране | редактиране на кода]

Кмартал Зона Б
Квартал Чолаковци

Имената на кварталите съответстват на сегашните имена:

  • „Бузлуджа“ (по често наричан от местните жители „Пишмана“, името произлиза от локацията му в местността Пимшан баир) – 16 572 жители
  • „Кольо Фичето“ (популярен като „Триъгълника“ заради формата му ) – 14 446 жители
  • „Широк център“ – 8498 жители
  • „Център“ – 8498 жители
  • „Зона Б“ – 6798 жители
  • „Картала“ (думата е от турски произход : картал – лешояд) – 4079 жители
  • Чолаковци“ (от Чолак махала, бивше село) – 3569 жители
  • „Акация“ – 2719 жители
  • Света гора (квартал)“ (популярен като „Турската махала“ по рядко като „Студентски град“) – 2668 жители
  • Варуша (квартал)“ – 1360 жители
  • „Варуша Юг“ – 799 жители
  • Квартал Асенов“ – 680 жители
  • Френк хисар (несъществуващ сега, на другия бряг на Янтра срещу Турската махала, зад Балдуиновата кула)
  • ВСИЧКО: 70 686 жители (15.09.2015)

Жителите в по-голямата си част изповядват източното православно християнство, а в града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

Местна власт[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед от административната сграда, в която се помещава общината
Сградата на Община Велико Търново

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

На изборите от 25.10.2015 г. за кмет на града е преизбран инж. Даниел Панов.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Съдът във Велико Търново

Общинският съвет бе с представители от 9 ПП и КП: ГЕРБ, ДПС, БСП, ВМРО – Българско национално движение, Новото време, ОДС – Общност на демократичните сили, Движение Царевград за Велико Търново, Нашият град и Синята коалиция (СДС, ДСБ, БДФ). Председател на общинския съвет бе Николай Илиев Ашиков.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново е побратимен със следните градове [12]:

Транспорт и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Градът е свързан в европейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на автомагистрала „Хемус“ София – Велико Търново – Варна се очаква да започне най-късно през 2014 г. В града има 2 автогари – автогара Юг, намираща се на бул. „Христо Ботев“, и автогара Запад на бул. „Никола Габровски“.

Автогара юг

ЖП гарата се намира на линията Русе – Стара Загора. Има редовни влакове за София, Пловдив, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Русе, Стара Загора, Плевен и Свищов.

Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 12 градски и 17 полуградски линии.

Железопътна гара Велико Търново

До кв. „Бузлуджа“ пътуват автобуси с номера 13, 20 и 30. До кв. „Чолаковци“ – 1, 2, 9, 70 и 110.
До кв. „Кольо Фичето“ – 2, 5 и 110. До кв. „Картала“ – 4, 9 и 40.
До кв. „Акация“ – 4, 9 (минаващи и в двете посоки по ул. „П. К. Яворов“) и 40 (в посока кв. „Картала“ минава по ул. „П. К. Яворов“, а в посока пл. „Иван Асен I“ – по ул. „Освобождение“).
До кв. „Света гора“ – 4, 5, 13, 30 и 70.
До кв. „Асенов 1“ – 5, а до кв. „Асенов 2“ – 50 и 110. До кв. „Зона А“ и кв. „Зона Б“ пътуват автобуси с номера 30 и 50.
До автогара Запад стигат/преминават 1, 2, 3, 6, 8, 10, 12, 14, 33, 66, 70 и 110, а покрай автогара Юг преминават автобуси с номера 4, 5, 13, 30 и 70.
До старата част на Велико Търново пътуват автобуси 5, 10, 20, 40, 50 и 110.
До Западна промишлена зона пътува 6, а до Южна промишлена зона – 1, 2 и 9.
До жп гара Велико Търново се стига с 4, 5, 30, 70 и 110, до жп гара Трапезица – с 50 и 110, а до товарна гара Велико Търново – с 1 и 2.

До 2009 г. в града е имало и тролейбусен транспорт, който е обречен на забвение поради строежа на пътен възел „Качица“, тъй като вместо да се изгради като кръстовище на две нива, поради неуместно управленско решение, същият е реализиран като неудобно за тролеи кръгово кръстовище с доста малък диаметър. Поради финансовата криза и бюджетен дефицит правителството на Сергей Станишев намалява бюджета на проекта и пари за нова контактна мрежа няма. Очакваното финансиране през 2014 г. чрез ОП „Регионално развитие“ не се реализира. С решение на Общинския съвет общината кандидатства и е одобрена за финансиране от централните власти по европейска програма за замяната на тролейбусния транспорт в града с електробуси с кондензаторни батерии. Към момента проектът е на експериментална фаза.[13]

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Във Велико Търново се издават два местни ежедневника – в-к „Борба“ и в-к „Янтра днес“. Също така излъчват и местни телевизии – „Евроком Царевец“ и „Видеосат“. За случващото се в област Велико Търново информира и сайтът Север.бг

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Първото болнично-лечебно заведение в Търново е създадено през 1854 г.

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“[редактиране | редактиране на кода]

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ (Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“) е най-голямото лечебно заведение във Велико Търново. През 1973 г. е построен комплексът – база едно на болницата, известен още като „нова болница“.

  • Диагностично-консултативен център Велико Търново „Д-р Стефан Черкезов“

Други здравни заведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Трейман“
  • Комплексен онкологичен център
  • Център за психично здраве
  • Център за кожно-венерически заболявания
  • Медицински център за рехабилитация и спортна медицина

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

Във Велико Търново има два университета – Национален военен университет и Великотърновски университет, Американски колеж, функционира и Професионален сержантски колеж, пряко подчинен на началника на НВУ, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Гимназиите във Велико Търново са следните: Старопрестолна гимназия по икономика, Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“, Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“, Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“, Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“, Професионална гимназия по електроника „Александър Степанович Попов“, Професионална гимназия по моден дизайн, Професионална гимназия по сградостроителство „Кольо Фичето“, Частна профилирана гимназия Американски колеж „Аркус“, Професионален колеж по икономика и счетоводство. В града има четири средни общообразователни училища: СОУ „Емилиян Станев“, СОУ „Вела Благоева“, СОУ „Вл. Комаров“ и СОУ „Г. С. Раковски“. Във Велико Търново се намира и помощно училище „Св. Теодосий Търновски“. Основните училища в града са пет: ОУ „Димитър Благоев“, ОУ „Петко Р. Славейков“, ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, ОУ „Бачо Киро“ и ОУ „Христо Ботев“.

На разположение на гражданите са регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ и народните читалища „Надежда“, „П. Р. Славейков“, „Никола Михайловски – 1921“, „Искра 1896“, „Съзнание – 1936“, „Седми юли 2008“.


Сградата на Мъжката гимназия


Във Велико Търново е разположена Териториална дирекция „Държавен архив“ – една от регионалните дирекции на Държавна агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 г. и днес разполага с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива разполага с 2576 учрежденски фондове с 168 859 архивни единици; с 136 лични фондове с 12 874 архивни единици; с 559 спомени и 265 частични архиви.[14]

Култура и забавления[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Регионален исторически музей (РИМ). Създаден е през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV–XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.
Иконата „Св. Андрей Апостолът“ от XIX в., изложена в РИМ – Търново от хаджи Николи
Фрагмент с изображение на цар Петър IV от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ.
Фрагмент с изображение на царица Мария Палеологина Кантакузин от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ – Велико Търново.
Музей „Възраждане и Учредително събрание“
Археологически музей
Народна библиотека „П. Р. Славейков“
Кино „Полтава“

Театър, опера, кино и други културни домове[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Надежда“
  • Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов
  • Кино „Полтава“
  • Народна библиотека „П. Р. Славейков“
  • Читалище „Надежда“
Художествената галерия „Борис Денев“

Художествени галерии[редактиране | редактиране на кода]

Филми снимани в града[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Годишните чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март [15];
  • Международният фолклорен фестивал[16];
  • Празникът по случай обявяването на независимостта на България;
  • Старопланинският събор „Балкан фолк“;
  • Фестивалът „Сцена на вековете“ през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец.
  • Международен фестивал на туристическия филм „На източния бряг на Европа“, който е част от престижното международно туристическо изложение „Културен туризъм“, което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали „Рафаел Михайлов“.
  • Национален събор на овцевъдите
  • Парад на военните духови оркестри

Звук и светлина[редактиране | редактиране на кода]

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти, е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър. [17]

Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“ на Царевец
Светлинни ефекти от спектакъла „Звук и светлина“ на Царевец


В спектакъла по уникален начин са синхронизирани разноцветни светлини, драматична музика, лазерни лъчи, светкавици и звън от камбани, които разказват историята на България. „Звук и светлина“ се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и може да бъде наблюдаван безплатно на официалните празници и на празниците на града от площада пред Царевец. Във всеки друг ден спектакълът може да се излъчи срещу заплащане, ако бъде направена заявка от индивидуални клиенти или организирани групи. Тогава той се наблюдава от специално построена за целта площадка с ограничен достъп.[18]

Звездни гласове над Царевец[редактиране | редактиране на кода]

„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново, народно читалище „Седми юли“ и фондация „Короната на Търновград“. Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етнопоп и етноджаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.[19]

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Футболът е най-популярният спорт в града, като местният ПФК „Етър“, с прозвищата „виолетовите“ и „болярите“, е шампион и носител на купата на България за сезон 1990/1991. Играе на стадион „Ивайло“. През следващите 2 години заема 4-то място в шампионата. През 1995 г. отборът става първият носител на Купата на Лигата, а след още 2 години играе финал. През 1998 г. Етър изпада в Б група, а през 2000 г. във В група. От 2003 г. мъжкият отбор на „Етър“ престава да съществува и клубът вече поддържа само детско-юношеска школа. Към 2014 г. разполага с два тима – юноши старша възраст и деца.

Спортът е представен и от отбори по волейбол – Царевец 19, стрелба с лък, компаунд и арбалет – клуб „Етър-78“, катерене, планинарство и екстремни спортове – „Царевец“, хандбал – „Етър-64“, баскетбол – „Етър-49“, хокей на лед – „Етро-92“ и шахмат – „Царевец“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Царевец през пролетта
Хълмът Царевец през зимата
Велико Търново нощем: вдясно е Царевец, по средата – река Янтра, вляво – Трапезица

Част от Стоте национални туристически обекта са Регионалният исторически музей и Архитектурно-музейният резерват „Царевец“.

Дворцовият комплекс на хълма Царевец
Изглед към града от Патриаршеската кула на Царевец
Царският дворец на крепостта Царевец
Изглед от крепостните стени на Царевец към Велико Търново и входа на крепостта

Други по-известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, ханът на Хаджи Николи [20],[21], улица „Гурко“, къщата с маймунката, хълмът Трапезица и останките от тракийско селище, както и археологическият резерват Никополис ад Иструм.

Улица „Гурко“
Улица в стария град
Трапезица с хотел Янтра
Самоводска чаршия
Къщата с маймунката
Хан на хаджи Николи
Маймунката на къщата
Старата поща
Регионален исторически музей – кухня във възрожденска къща
Регионален исторически музей – всекидневна във възрожденска къща

Сред бившите забележителности са Стамболовият хан (до 1980 г.), църквите „Св. Спас" и „Св. Константин и Елена" [22].

Църкви и манастири[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата „Рождество на Пресвета Богородица“
Църквата „Св. Четиридесет мъченици“

Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите „Свети Четиридесет мъченици“, [23] „Свети Димитър Солунски“, [24] „Свети Петър и Павел“ [25] и „Свети Георги“.[26]

Светите мощи на Свети Иван Рилски са донесени в Търново през Второто българско царство при царуването на Асен и Петър през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на свети Михаил воин Български в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“. След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни. През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г. Мощите на света Неделя били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.

На Трапезица са се пазили мощите на св. Гаврил Лесновски, най-знаменития последовател на св. Иван Рилски. Мощите на св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици“ и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощите на св. Варвара, на Свети Димитър и на св. Иларион Мъгленски са били в църквата „Св. 40 мъченици“. Мощите на свети Йоан Поливодски са били в храм „Св. св. Петър и Павел“. Мощи на св. Филотея Темнишка е имало и в църквата „Успение Богородично“ в Асенова махала. В Търново е имало неръкотворна икона на св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър. За около един век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св. св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

В наши дни във Велико Търново и околността се съхраняват мощите на редица светци – на свети Мина (в частен параклис срещу РДВР), на Иван Рилски в патриаршеска катедрала „Рождество Пресветая Богородица“ и на свети апостол Андрей Първозвани, както и някои чудотворни икони – на Пресвета Богородица Троеручица в Девически манастир „Успение Богородично“, Чудотворната икона на Света Богородица и Чудотворната икона на свети Николай Чудотворец в манастир „Свети Никола“ – и трите в село Арбанаси.

Паметник „Майка България“
Паметник на Асеневци

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Васил Левски
Паметник на Тодор Лефтеров
Паметник на Христо Иванов-Големия
Паметник на Стефан Стамболов
Паметникът „Велчова завера“ в чест на въстанието 1835 г.
Паметник на Никола Габровски (вляво) и Димитър Благоев
Паметник на Никола Габровски и съпругата му Мария в парка „Дружба“

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Иван Семерджиев
  • „Света гора“
  • „Марно поле“
  • „Дружба“
  • „Никола Габровски“
  • „Стадиона“
  • „Ксилифор“
  • „Бузлуджа“
  • „Кольо Фичето“
  • „Акация“
  • „Руски гробища“
  • „Картала“
  • „Асеневци“

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

Стамболовият мост над река Янтра

Стамболовият мост[редактиране | редактиране на кода]

Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на XIX век. Бидейки част от много модерно за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост – Стамболовия, той е уникален в техническо отношение. Започва да се строи през 1892 г.[27] Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия „Рудолф Филип Вагнер“ – същата построила Орлов и Лъвов мост в София и Желязната църква в Цариград. За строежа му е била използвана изцяло изградена дървена конструкция – скеле, изработено от търновския майстор-строител Стоян Герганов (1865 – 1906). Звената са подавани поотделно. На специални огнища, поставени на дървената конструкция, нитовете са загрявани на място, а звената – занитвани. В строежа са участвали белгийски, италиански, български специалисти и български работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа с парапета е извършено от работещия във Велико Търново в края на ХIХ век италиански архитект Джовани Мосути. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене у нас, а като свободна висяща безподпорна конструкция – едно от важните постижения на Балканите.

За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV Велико народно събрание, заседавало в града от 3 до 17 май 1893 г. [28]

Владишкият мост[редактиране | редактиране на кода]

Мостът на пътя за Арбанаси до Владишкият мост

Владишкият мост, строен през втората половина на XVII в., е една от забележителностите на града, която се намира на главна туристическа артерия и от него се разкриват живописни гледки към околността му. Реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия. До 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. От него се хвърля богоявленският кръст в Янтра.

В началото на 2012 г. е включен за ремонт в проект „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново“. Проектът се финансира по ОП „Регионално развитие“. Средствата, определени за моста, са 731 000 лв. Ще бъдат подновени изцяло дървените елементи на моста, металните ще бъдат обработени срещу корозия. [29][30]

Каменен мост „Цар Борис III“[редактиране | редактиране на кода]

Каменен мост „Цар Борис III“ се намира в квартал „Асенова махала“ във Велико Търново. Той е дело на инж. Никола Троянски. Строителството на моста започва на 22 юни 1930 г. и завършва през 1935 г. [31]

Турският мост[редактиране | редактиране на кода]

Турският мост в град ‪Велико Търново‬ се намира южно под крепостта Царевец и пресича река Янтра към отсрещния хълм Света гора. Той е дълъг 60 м и висок 8 м. Построен е от Али Феруз-бей (често мостът се споменава като Али Ферузбеев мост) – онзи същият турчин, които е съградил и джамията на Хисара /Царевец/ през 1435 г. Устоите на моста са от дървени пилоти под дъното на реката.

През 1897 г. мостът е съборен до основи от голямо наводнение. По-късно общината възстановява моста.[32] 

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Машинна[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново е производител на машинни и електротехнически изделия. През 1967 г. е създаден „ЕЛМОТ“ АД за производство на електродвигатели, въжени електротелфери, въжени ограничители, редуктори и мотор-редуктори, кранове, кранови компоненти. В града се намират и предприятията Военен завод „Терем“ и Момина крепост АД.

Електронна и електротехническа[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г. в града е създадено едно от най-големите предприятия в страната за радиоапаратура. Освен радиоприемници и различни видове радиокомуникационна техника през следващото десетилетие започва производството на телевизионни приемници.

През 1969 г. във Велико Търново е създаден Завод за запаметяващи устройства, който през 1998 г. се преобразува в „Карат Електроникс“ АД. През 2014 г. предприятието е придобито от шведски концерн и името му се променя на „АК Пластроник“ АД. Тремол ООД е производител съсредоточен в областта на електрониката. Произвеждат се различни видове фискални принтери и касови апарати.

Текстилна[редактиране | редактиране на кода]

В града има фабрики за платове и текстилни изделия. Произвеждат се дрехи от различен асортимент. Като спомен за голямо предприятие е останала бившата фабрика „Мавриков“.

Производство на пластмаси[редактиране | редактиране на кода]

Екстрапак и Мегапорт са основните производители в града на найлонови изделия (главно торбички за пазаруване).

Хранително-вкусова[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността Дълга лъка. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма „Престиж 96“, „Кармела 2000“ и „Захарни изделия-Варна“. В населеното място има и изграден месокомбинат и предприятие в областта на млекопреработването. Винпром „Велико Търново“ е специализиран в производството на оцет, високо алкохолни напитки и ликьори. В града се намират и две пивоварни – „Болярка ВТ“ (най-голямата у нас пивоварна с български капитал) и „Бритос“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература за Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

  • Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на света Петка Търновска“
  • д-р Берон, Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
  • Пътеводител на гр. В. Търново и околността му. Велико Търново, 1907
  • Попова, Снежина, Панайотова, Кинка, „Янтра тече и разказва“
  • Кираджиев, Светлин, „Велико Търново“
  • Енциклопедия „Бележити търновци“
  • Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
  • Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
  • Герасимов, Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
  • Драганова, Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
  • Драганова, Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), ч. 1
  • Драганова, Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
  • Ибришимова, Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
  • Ибришимова, Пенка, „Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]“
  • Минчев, Д. Н., „Велико Търново и руската консулска поща през XIX век“
  • Минчева, Тянка, „Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи“
  • Минчева, Тянка, „Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година“
  • Мутафов, Васил, „Няколко паметника на култа към света Петка Търновска“
  • Николова, Илиана, „Велико Търново в българската музика“ сборник песни
  • Николова, Илиана, „Кратка музикална история на Велико Търново“
  • Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до края на ХХ век“ Библиография
  • Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до наши дни“ Дисертация
  • Павлов, Пламен, „Търновски светци и чудотворци“
  • Павлов, Пламен, „Търновските царици“. В. Търново, 2006.
  • Панайотова, Кинка, „Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 – 1924)“
  • Панайотова, Кинка, „Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете“
  • Панайотова, Кинка, „Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.“
  • Попов, Атанас, „Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград“
  • Станева, Светлозара „Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)“
  • Теофилов, Теофил, „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история“
  • Тонев, Велко, „Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.“
  • Радев, Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“ В. Търново, 2000
  • Митова-Ганева, Катя, „Великотърновки – от традицията към модерността“, В. Търново, 2009
  • Митова-Ганева, Катя, „Велико Търново – непознато, любопитно и обичано“, В. Търново, 2008
  • Митова-Ганева, Катя, „Споменъ за Търново“, В. Търново, 2009
  • Недева, Тодорка, „Търновските генерали 1878 – 1944“, В. Търново, 2008
  • Недева, Тодорка, „Търновски делници 1878 – 1944“, В. Търново, 2009
  • Недева, Тодорка, „Търновски празници 1878 – 1944“, В. Търново, 2009
  • Тодоров, Иван, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, С., 2009

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ГРАО
  2. Сайт за кандидатурата
  3. Pan European Corridors ((en))
  4. Статия във вестник „Борба“
  5. Русев, Пеньо, Георги Данчев, Екатерина Сарафова. „Търновска книжовна школа, 1371 – 1971“, Издателство на БАН, 1974, стр. 215.
  6. Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459, München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
  7. Българска патриаршия
  8. Guide de l'ancienne capitale de la Bulgaria, с.50, „Въ Търново на 10 февруарий 1879 г. е било открито Учрѣдително народно събрание отъ Императорския руски комисарь князъ Дондуковъ Корсаковъ“
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  10. Население по области, общини, населени места и възраст към 01.02.2011 г.
  11. „pop-stat.mashke.org“
  12. Градове партньори, от сайта на община Велико Търново, посетен на 8 март 2012 г.
  13. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1519945
  14. Териториалната Дирекция „Държавен архив“ – Велико Търново, държавната агенция „Архиви“, видяно на 17 февруари 2012
  15. http://www.veliko-tarnovo.net/index.php?page=dir&dir_id=2&subdir=8
  16. Международен фолклорен фестивал
  17. Darik News, 3 милиона гледали „Звук и светлина“ от създаването на спектакъла (11.10.2010) и „Звук и светлина“ – магия на 25 години (22.10.2010);(посетен на 19.02.2012 г.)
  18. Звук и светлина Велико Търново, Царевград Търнов – Туристически информационен център, посетен на 17.02.2016 г.
  19. Darik News, Милчо Левиев и Вики Алмазиду идват за „Звездни гласове над Царевец“ (посетен на 19.02.2012 г.)
  20. Хан „Хаджи Николи“, Странник.бг, маршрутен каталог
  21. Старо Търново – Из спомени на Тодор Янков (1939 г.), Фейсбук, посетен на 17.02.2015 г.
  22. Хан Хаджи Николи / Han Hadji Nikoli – За Стамболовия хан, Фейсбук, посетен на 17.02.2015 г.
  23. Построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII–XIV век е една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил и патриарх Евтимий.
  24. Намира се под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясани първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян.
  25. Намира се в подножието на северния склон на хълма Царевец. Предполага се, че църквата е построена в началото на 13 век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а българският църковен глава – за примас.
  26. Намира се под южния склон на Трапезица на десния бряг на река Янтра, в кв. „Асенова махала“. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 m. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционира през столичния период на Търновград.
  27. Стамболов мост
  28. Лъвов и Орлов мост в София са връстници на Стамболовия в Търново, в-к „Янтра ДНЕС“, 2009, В. Търново
  29. Ремонтират Владишкия мост във Велико Търново
  30. Владишкият мост в Търново
  31. Дора Недева – Каменният мост „Цар Борис III“
  32. „Пътеводител на В.Търново и околността му от 1907 г.“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]