Велико Финландско княжество
| Велико Финландско княжество | |
| — автономно — | |
| 1 октомври 1809 – 5 декември 1917 | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Велико княжество Финландия |
| Местно име | Suomen suuriruhtinaskunta Storfurstendömet Finland |
| Официален език | |
| Континент | Европа |
| Столица | Турку (до 1812 г.) Хелзинки (след 1812 г.) |
| Валута | |
| Управление | |
| Форма | |
| Велико Финландско княжество в Общомедия | |
Великото княжество Финландия (на фински: Suomen suuriruhtinaskunta; на шведски: Storfurstendömet Finland; на руски: Великое княжество Финляндское) е княжество, предшественик на съвременна Финландия.
Заема територията на съвременна Финландия и части от Карелския провлак и Северна Ладога (днес Ленинградска област и Република Карелия). Страната съществува като автономно генерал-губернаторство на Руската империя (1809 – 1917) и Руската република (1917). В периода (1809 – 1812 г.) столица на провинцията е град Або, наричан и Турку. На 12 април 1812 г. император Александър I го замества в тази роля с Хелзинки. Като част от Руската империя двата града остават предимно шведски.
В княжеството е използван Григорианският календар, така че официалните документи на Руската империя, отнасящи се до него са с 2 дати (според Григорианския и според Юлианския календар). То има и свой парламент, както и собствени армия и валута и поради широката му автономия част от историците приемат, че е било отделна държава, свързана с Русия само чрез общия монарх, докато други не са съгласни с това, поради липса на правно оформяне на автономията.[1]