Велико национално събрание на Турция
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля, допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно. |
| Велико национално събрание Mеджлис | |
|---|---|
.svg) | |
 Сградата на парламента | |
| Обща информация | |
| Тип | еднокамарен парламент |
| Ръководители | |
| Председател | Мустафа Шентоп |
| Партия | AKP |
| Избран | 24 февруари 2019 г. |
| Състав | |
| Членове | 600 |
.svg) | |
| Допълнителна информация | |
| Основаване | 23 април 1920 г. |
| Последни избори | 24 юни 2018 г. |
| Седалище | Анкара, Турция |
| Уебсайт | www.tbmm.gov.tr |
| Велико национално събрание на Турция в Общомедия | |
Великото национално събрание на Турция (на турски: Türkiye Büyük Millet Meclisi, съкратено TBMM), наричан просто Меджлис е еднокамарен турски парламент. Това е единственият законодателен орган, определен с турската конституция от 1921 г. Основан е по време на турската война за независимост в Анкара на 23 април 1920 г.[1]. Тогавашното правителство, известно като „Първи кабинет на изпълнителните министри на Турция“ (на турски: İcra vekilleri heyeti е формирано през май 1920 г., като парламентът избира членовете му и избира за президент Мустафа Кемал Ататюрк, като им поставя задача да основат нова държава след окупацията на Константинопол и разпада на Османската империя. Настоящият национален парламент на Турция е негов правоприемник.
Създаване[редактиране | редактиране на кода]
Великото национално събрание на Турция е свикано през април 1920 г. с цел приемането на конституция, което става факт през януари 1921 г. Инициатор на свикването на новия представителен орган е лидерът на националноосвободителното движение Мустафа Кемал Ататюрк.
На 28 януари 1920 г. в Константинопол новоизбраната камара, в която мнозинството от депутатите са привърженици на кемалисткото движение, приемат „Декларация за независимост на Турция“, по-известна като Национален турски пакт, или Национален обет (на турски: Misak-ı Millî)[1]. Териториалните въпроси в този документ са решени по следния начин: въпросът за арабските земи ще бъде решен с плебисцит от тяхното население, а земите, населени с представители на турската нация, трябва безусловно да останат в Турция. Като територия на турската нация, се разбира цялата територия на съвременна Турция с изключение на Западна Тракия и районите на Карс, Ардаган и Батуми, където се предполага провеждането на референдум за държавната принадлежност.
В отговор на приемането на Националния обет държавите от Антантата на 16 март 1920 г. започват да завземат ключови здания в Константинопол и да арестуват турски националисти, които са интернирани на остров Малта. На 18 март османският парламент протестира срещу тези действия и е разпуснат.
На 19 март намиращият се в Анкара Мустафа Кемал изпраща телеграма до всички губернатори на провинции и командващи на военните части, в която им предлага да вземат участие във „формирането на асамблея, която да има извънредна власт по въпросите, свързани с управлението на нацията“; султанското правителство, превърнало се в марионетка на интервентите, е напълно дискредитирано, а събралото се в Анкара Велико народно събрание става негова алтернатива.
История[редактиране | редактиране на кода]
Турция има история на парламентарно управление от края на XIX век. То включва опитите за ограничаване на абсолютната монархия по време на Първата конституционна епоха (установяването на конституционна монархия и двукамерен парламент с Османската конституция), както и националните събрания, избирани през Втората конституционна епоха след фактическото разпадане на Османската империя в началото на XX век и преди обявяването на Република Турция.
Премахване на султаната[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Премахването на Османския султанат от Великото национално събрание на Турция на 1 ноември 1922 г. слага край на Османската империя, основана през 1299 г.
На 11 ноември 1922 г. на Лозанската конференция е признат суверенитетът на събранието, упражняван от правителството в Анкара, над Турция. Последният султан, Мехмед VI, напуска османската столица Константинопол на 17 ноември 1922 г. Легалната позиция е утвърдена с подписването на Лозанския договор на 24 юли 1923 г.
Премахване на халифата[редактиране | редактиране на кода]
Османският халифат е премахнат на 3 март 1924 (27 Rajab 1342 AH) с декрет на Великото национално събрание на Турция. Това е една от реформите на Ататюрк направени след обявяването на Турция за република и премахването на Османската империя.[2] Последният османски халиф Абдул Меджид II, който не е султан, е свален и прогонен от Турция заедно с Мустафа Сабри, последният шейх юл-ислям.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Turkey – History. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 27 септември 2020. (на английски)
- ↑ Brown 2011, с. 260.
- Brown, Daniel W. A New Introduction to Islam. John Wiley & Sons, 24 August 2011. ISBN 978-1-4443-5772-1.
|
Портал „
Портал „ 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Великое национальное собрание Турции“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |