Велин Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велин Георгиев
български писател
Роден
Починал
14 май 2019 г. (85 г.)

Велин Йосифов Георгиев е български поет и публицист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 ноември 1933 година в горноджумайското село Крупник.

Завършва журналистика и работи в различни медии - вестник „Патриот“, „Звезда“ - Кюстендил, „Пиринско дело“ - Благоевград, Радио Благоевград, Радио София, списание „Съвременен показател“ и други. Георгиев пише поезия и публицистика, както и стихове за деца. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. В 1994 година създава и ръководи Националния литературен салон „Старинният файтон“. В 2002 година получава наградата „Георги Братанов“.[1]

Велин Георгиев умира на 85 години на 14 май 2019 г.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тук съм“ (1972),
  • „Присъствена книга“,
  • „Душа на кръста“ (1994),
  • „Птичка божия“ (1995),
  • „Кръчма“ (1995),
  • „Път на мравката“ (стихове за деца, 1996),
  • „Баладично завръщане“ (1997),
  • „Живот с неродена“ (1998),
  • „Не“ (1998),
  • „Адски камък“ (1999),
  • „Файтонът с пегасите“ (2000),
  • „Видовден“ (2001),
  • „Шок“ (2002),
  • „Акт“ (2003),
  • „Атавизъм. Следописи“ (2003),
  • „Белязано дърво“ (избрана лирика, 2003),
  • „Черна кутия“ (2005),
  • „Анонимно човечество“ (2007),
  • „Небесна колесница“ (2007),
  • „Обърнати върхове“ (2008),
  • „Време за апостоли“ (2008),
  • „Песни от човека“ (2008),
  • „Файтонът и неговите пеещи щурци“ (2009),
  • „Часът на единака“ (2011).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Велин Георгиев. // Литературен свят. Посетен на 15 февруари 2016.
  2. Почина големият български поет Велин Георгиев, offnews.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония