Величково (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Област Пазарджик. За другото българско село с това име вижте Величково (Област Варна).

Величково
Общи данни
Население808 души[1] (15 март 2024 г.)
31,1 души/km²
Землище25,969 km²
Надм. височина288 m
Пощ. код4413
Тел. код03519
МПС кодРА
ЕКАТТЕ10505
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Пазарджик
Петър Куленски
(ПП – ДБ; 2023)
Кметство
   кмет
Величково
Петър Гуглев
(Новото време
Величково в Общомедия

Величково е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.


География[редактиране | редактиране на кода]

Село Величково се простира върху източния полегат склон на едноименните Бошулско-Величковски височини, в югоизточна посока до река Марица, на североизток повече в долината на река Тополница в Пазарджишкото поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на село Величково се намирани множество археологически находки, които свидетелстват за оживената обитаемост от древността. Първата махала, която се е образувала по тези земи, се е наричала Чован (или Чобан), поради големият брой овчари, които са били там. Махалата е била изцяло от българи. Селото постепенно се разширява и достига до 2580 жители, но след миграционно движение на Селското население от селата към градовете през 60-те години на миналия век постепенно населението започва да се топи и достига до 1025 жители.

През 1376 година селото съществувало под името Изгърлъ. Една от забележителностите е местността Корията, която е част от Средна гора и е богата на археологически находки. В местността Градището са намерени сребърни предмети с историческо значение, и много други които могат да превърнат селото в туристическа забележителност с неговото историческо минало, като се опишат подробно историческите находки и рекламират.

След 1576 година село Величково се споменава под името Згарлий. През 1934 година селото е преименувано на Величково, защото от него произхожда бащата на Константин Величков.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на Константин Величков
  • Паметник на загиналите във войните
  • Църква „Св. Пророк Илия“ – построена през 1868 година, осветена през 1896 година.
  • Народно читалище „Отец Паисий 1930“
  • Православен християнски кръст! Осветен на 20 юли 2018 г. от Негово Високопреосвещенство. † Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. EKO MES, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304105002/http://www.eco-mes.com/about-us-BG.htm, посетен на 13 януари 2015 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]