Велко Мандарчев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велко Мандарчев
български революционер
Роден
Починал
не по-рано от 1947 г.

Велко Кръстев Мандарчев е български революционер, скопски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велко Мандарчев е роден на 20 май 1874 година[1] в град Скопие, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на земеделци. Прави опит за убийство на сръбския учител в Скопие Йевджа Фъртунич като го ранява с кама и бяга в България. По-късно преминава в Сърбия, където под името Велько Мандарчевич (на сръбски: Veljko Mandarčević) получава сръбска чета и през 1904 година навлиза в Македония, където трябва да действа в Скопско, но вместо това съвместно с войводата Боби Стойчев разоръжава четата си и избива всичките четници, които не са от Македония.[2][3][4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1-ва и 4-та рота на 2-ра скопска дружина, а в Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[5][6] Участва в боевете при Лозенград, Бабаески, Кешан, Шаркьой, Демирхисар, Парадли, Пониква, Говедар.[6]

След войната в периода 1913 – 1914 година е районен войвода в Скопско, което с Букурещкия договор става част от Сърбия. По време на Първата световна война служи в 11 македонска дивизия.[7] Главното командване на българската войска му поверява борбата със сръбската пропаганда в Македония.[8]

Към края на Първата световна война емигрира в България и е активен сред македонската емиграция. Той е сред създателите на Илинденската организация през декември 1920 година в София.[9] Влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Заре Секулички и Лазар Тодоров.[10]

През 1930-те години се заселва в Гулянци, тогава село в Никополско, днес град в Северна България. На 21 април 1943 година, като жител на Гулянци, подава молба за българска народна пенсия като особено заслужил в освободителните войни деец, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[6] След Втората световна война продължава да живее в Гулянци.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 276.
  2. ↑ Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos, стр.166
  3. ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 30, 38, 41.
  4. ↑ Велков, Драган. Активноста на српската четничка организација во Македонија од почетокот на XX век до 1905 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет. 33. 1981. с. 47.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
  6. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 39.
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 98.
  8. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.59.
  9. ↑ s:Протокол за създаване на организацията Илинден.
  10. ↑ Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
  11. ↑ Велко Мандарчев от Скопие, Вардарска Македония - "Лично дело на бежанец, Молба, Декларация за Поданство, Бележка за одобрена народна пенсия", Гулянци, 1934-1947 година // Библиотека Струмски. Посетен на 2023-11-13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велко_Мандарчев&oldid=12091324“.