Велко Мандарчев
| Велко Мандарчев | |
|---|---|
| български революционер | |
 Мандарчев като македоно-одрински опълченец |
|
|
|
|
| Роден | |
Велко Кръстев Мандарчев е български революционер, скопски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мандарчев е роден на 20 май 1874 година в Скопие[1], в Османската империя, днес Северна Македония, в семейството на земеделци. Прави опит за убийство на сръбския учител в Скопие Йевджа Фъртунич като го ранява с кама и бяга в България. По-късно преминава в Сърбия, където под името Велко Мандарчевич (на сръбски: Veljko Mandarčević) получава сръбска чета и през 1904 година навлиза в Македония[2]. Съвместно с войводата Боби Стойчев Мандарчев разоръжава сръбската чета и избива четниците, които не произхождат от Македония.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на 2 скопска дружина, а в Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[4]
След войната става районен войвода в Скопско в периода 1913 – 1914 година. По време на Първата световна война служи в 11 македонска дивизия.[5] Главното командване на българската войска му поверява борбата със сръбската пропаганда в Македония[6].
След Първата световна война е сред създателите на Илинденската организация през декември 1920 година в София.[7] Мандарчев е сред противниците на Тодор Александров и през април-май влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Заре Секулички и Лазар Тодоров.[8]
През 1930-те години се заселва в село Гулянци, Плевенско.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 276.
- ↑ Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos, стр.166
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 30, 38, 41.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 98.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.59.
- ↑ s:Протокол за създаване на организацията Илинден.
- ↑ Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
Портал „- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Македоно-одрински опълченци
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония
- Дейци на Илинденската организация
- Дейци на Македонската федеративна организация
- Родени в Скопие
- Български имигранти от Македония в Плевен