Вельо Милошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вельо Милошев
български общественик
Роден
около 1800 г.
Починал
1893 г. (93 г.)
Описание на Милошев във вестник „Източно време“, 26 януари 1874 г., година VІ, брой 3, стр. 3 - 4.

Вельо или Велю Милошев Младенов, известен като Ресенчето,[1] е български общественик, възрожденец, участник в борбата за българска църковна независимост.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1800 година в Ресен, тогава в Османската империя.[1] Става председател на градинарския еснаф в Цариград и член на Привременния смесен екзархийски съвет.[2][3] Милошев, макар и неграмотен е добър оратор и има популярност. По време на Първия църковно-народен събор Милошев обосновава правото на делегатите от епархиите в Македония и Тракия, неупоменати във фермана за основаване на Българската екзархия, да участват в събора. В Охрид има 20 хиляди български фамилии, казва той.[4]

Ферманът, пита реторично той, не предвижда ли истилям? Но ако такова допитване до народа все още не е фактически проведено, то може ли някой да се съмнява в евентуалния му резултат, тъй като, допълва той преди да бъде изпратен с овации в Охридскта и Битолска епархия, например, българите са не просто две трети, колкото изисква ферманният член 10 за присъединяване към Екзархията - но те съставляват почти цялото им православно население.[5]

Умира в 1893 година в родния си Ресен.[1]

Дъщеря на сина му Мице Вельов е известната българска лекарка Захарина (Захария) Димитрова. Внук на Мице Вельов е член на Софийския апелативен съд.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Темелски, Христо. Църковно-народният събор 1871 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2001, 480.
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 - 1879, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, стр. 324.
  3. Тодев, Илия. Д-р Стоян Чомаков, 1819 - 1893: живот, дело, потомци, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003, стр. 392.
  4. Църнушанов, Коста. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев. София, 1992, стр. 20.
  5. Тодев, Илия. Д-р Стоян Чомаков (1819 - 1893): Живот, дело, потомци - Том 1, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2003, стр. 392.
  6. Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 102.
     Портал „Македония“         Портал „Македония