Велян Огнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велян Огнев
български зограф
Роден
Починал
1850 г.

Велян Христов Огнев (Огненов), известен като Уста Велян, е български зограф, декоратор и резбар от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа. Работи в средата и втората половина на XIX век и името му се свързва с популяризирането на светската стенопис в дейността на представителите на Банската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в дебърското мияшко село Тресонче. Няма сведения от кого Огнев се учи на зографския занаят, но негов първи помощник и ученик е синът му, Ангел Велянов, а сред учениците му се откроява името и на Димитър Сирлещов.[2]

Преселва се в Банско през 1837 година, където изрисува иконостаса и наоса в църквата „Света Троица“.[2][3] Иконостасът, колонните редове и плафонът са украсени с богата декорация - барокови листни композиции, вази с цветя, гирлянди и растителни стръкове. В „Света Троица“ Огнев показва голям усет за подредба и колорит. Огнев рисува икони, невестински сандъци, тавани, долапи.[1] Автор е и на стенописите на голяма част от съхранените изрисувани къщи в Банско, сред които и неговата собствена, известна като Веляновата къща,[2] подарена му от църковното настоятелство,[1] която днес е функциониращ музей. От съхранени писмени и устни източници е известно, че е работил и в широк район из Солунско, а и в самия град Солун.[2][3]

Умира около 1850 година в Банско.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 74.
  2. а б в г Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  3. а б Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.480.
     Портал „Македония“         Портал „Македония