Велян Огнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велян Огнев
български зограф
Роден
неизв.
Починал
Етнос българи
Активен период от 1835 г. до 1850 г.
Семейство
Деца Ангел Велянов

Велян Христов Огнев (Огненов), известен като Уста Велян, е български зограф, декоратор и резбар от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа. Работи в средата и втората половина на XIX век и името му се свързва с популяризирането на светската стенопис в дейността на представителите на Банската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в дебърското мияшко село Тресонче. Няма сведения от кого Огнев се учи на зографския занаят, но негов първи помощник и ученик е синът му, Ангел Велянов, а сред учениците му се откроява името и на Димитър Сирлещов.[2]

Преселва се в Банско през 1837 година, където изрисува иконостаса и наоса в църквата „Света Троица“.[2][3] Иконостасът, колонните редове и плафонът са украсени с богата декорация - барокови листни композиции, вази с цветя, гирлянди и растителни стръкове. В „Света Троица“ Огнев показва голям усет за подредба и колорит. Огнев рисува икони, невестински сандъци, тавани, долапи.[1] Автор е и на стенописите на голяма част от съхранените изрисувани къщи в Банско, сред които и неговата собствена, известна като Веляновата къща,[2] подарена му от църковното настоятелство,[1] която днес е функциониращ музей. От съхранени писмени и устни източници е известно, че е работил и в широк район из Солунско, а и в самия град Солун.[2][3] Негово дело е иконостасът във „Въведение Богородично“ в Чаталджа.[4]

Умира около 1850 година в Банско.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 74.
  2. а б в г Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  3. а б Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 480.
  4. Ο κειμηλιακός πλούτος του Ιερού Ναού Εισοδίων της Θεοτόκου Χωριστής Δράμας. // Ψίθυροι - Δράμα. Εκδόσεις Περιοδικών και Εφημερίδων. Посетен на 22 март 2020 г. Архив на оригинала от 2020-08-10 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония