Венедикт Бобчевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венедикт Бобчевски
Портретна снимка на Венедикт Бобчевски
Портретна снимка на Венедикт Бобчевски
Информация
Роден
Починал
12 юли 1957 г. (61 г.)
Венедикт Бобчевски в Общомедия

Венедикт Петров Бобчѐвски е български диригент и композитор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1895 година във Варна, където негов първи учител по пиано и теория на музиката е композиторът Добри Христов.[1]

В края на 1919 година работи в София като помощник-диригент на основания по това време оперетен театър „Ренесанс“. Учи 1920 година учи във Виена различни музикални дисциплини като хармония, контрапункт и други. В периода 1922 – 1924 година следва композиция и диригентство в Мюнхен под ръководството на австрийския композитор и диригент Зигмунд фон Хаузегер. Завръща се в България през 1925 година.[1]

През 1926 година Бобчевски постъпва на работа в Народната опера като помощник-диригент, а впоследствие става редови диригент. На тази длъжност е до 1940 година, като междувременно поставя на сцена и дирижира повече от 40 опери, някои от които – за първи път на българска сцена.[1]

Снимка на Венедикт Бобчевски и хор Софийска гусла на връщане от Будапеща с парахода „Сатурнус“, 12 август 1933 година, източник ДА „Архиви“.

От 1940 до 1944 година е началник на отдел „Народна музика“ в Радио София. Между 1939 и 1943 година прави концертни турнета като гост-диригент на оперни постановки и симфонични радиоконцерти в Германия, Австрия и Югославия. През различни периоди на кариерата си дирижира хор „Кавал“ и Хора на софийските учителки.[1]

Като композитор Венедикт Бобчевски създава над 100 хорови и над 300 солови песни, две опери по собствено либрето, симфонични и камерни пиеси, както и театрална музика. Първата му опера „Княз отшелник“ е поставена за първи път на сцената на Софийската народна опера на 6 май 1932 година; неин режисьор е Христо Попов, а художник на постановката – Димитър Гюдженов. Втората си опера „Лъжата в живота“ завършва през 1944 година.[1] Пише музиката за игралните филми „Безкръстни гробове“ (1931) и „Грамада“ (1936).[2]

Бобчевски се изявява и като автор на критични статии по музикално-обществени въпроси. През 1928 и 1929 година е редактор на списание „Музикален живот“. Прави преводи на либретата на множество опери, поставени на сцената на Софийския оперен театър. През 1958 година е издадена историко-критичната му студия „Изкуството на диригента“ (Наука и изкуство, София, 180 страници).[1]

Съпруг е на дъщерята на Константин Величков Софийка (1897 – 1972).[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((bg))  Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 180 – 181.
  2. Кърджилов, Петър. Български игрални филми. Издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 150, 165
  3. Софийка Константинова Бобчевска (Величкова), geni.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]