Венедикт Бобчевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венедикт Бобчевски
български диригент и композитор
Venedikt Bobchevski.jpg
Роден
Починал
Семейство
Баща Петър Бобчевски
Братя/сестри Любомир Бобчевски
Венедикт Бобчевски в Общомедия

Венедикт Петров Бобчѐвски е български диригент и композитор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1895 година във Варна и е син на политика Петър Бобчевски.[1] Негов първи учител по пиано и теория на музиката е композиторът Добри Христов.[2]

В края на 1919 година работи в София като помощник-диригент на основания по това време оперетен театър „Ренесанс“. Учи 1920 година учи във Виена различни музикални дисциплини като хармония, контрапункт и други. В периода 1922 – 1924 година следва композиция и диригентство в Мюнхен под ръководството на австрийския композитор и диригент Зигмунд фон Хаузегер. Завръща се в България през 1925 година.[2]

През 1926 година Бобчевски постъпва на работа в Народната опера като помощник-диригент, а впоследствие става редови диригент. На тази длъжност е до 1940 година, като междувременно поставя на сцена и дирижира повече от 40 опери, някои от които – за първи път на българска сцена.[2]

Снимка на Венедикт Бобчевски и хор Софийска гусла на връщане от Будапеща с парахода „Сатурнус“, 12 август 1933 година, източник ДА „Архиви“.

От 1940 до 1944 година е началник на отдел „Народна музика“ в Радио София. Между 1939 и 1943 година прави концертни турнета като гост-диригент на оперни постановки и симфонични радиоконцерти в Германия, Австрия и Югославия. През различни периоди на кариерата си дирижира хор „Кавал“ и Хора на софийските учителки.[2]

Като композитор Венедикт Бобчевски създава над 100 хорови и над 300 солови песни, две опери по собствено либрето, симфонични и камерни пиеси, както и театрална музика. Първата му опера „Княз отшелник“ е поставена за първи път на сцената на Софийската народна опера на 6 май 1932 година; неин режисьор е Христо Попов, а художник на постановката – Димитър Гюдженов. Втората си опера „Лъжата в живота“ завършва през 1944 година.[2] Пише музиката за игралните филми „Безкръстни гробове“ (1931) и „Грамада“ (1936).[3]

Бобчевски се изявява и като автор на критични статии по музикално-обществени въпроси. През 1928 и 1929 година е редактор на списание „Музикален живот“. Прави преводи на либретата на множество опери, поставени на сцената на Софийския оперен театър. През 1958 година е издадена историко-критичната му студия „Изкуството на диригента“ (Наука и изкуство, София, 180 страници).[2]

Съпруг е на дъщерята на Константин Величков Софийка (1897 – 1972).[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 3
  2. а б в г д е Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 180 – 181. (на български)
  3. Кърджилов, Петър. Български игрални филми. Издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 150, 165
  4. Софийка Константинова Бобчевска (Величкова), geni.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]