Венера Калипига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венера Калипига
Venere Callipige Napoli.jpg
неизвестен
Година II век
Материал мрамор
Техника скулптура
Размери 160 см. 
Местоположение Национален археологически музей в НеаполНеапол
Венера Калипига в Общомедия

„Венера Калипига“ (на италиански: Venere Callipigia) е скулптура висока 160 см, датирана от II век., автор неизвестен, изработена от мрамор, изложена в Национален археологически музей в Неапол, Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурата е копие на бронзов оригинал от ІІІ век пр. Хр на елинистическа епоха. „Венера Калипига“ в превод от гръцки означава „Венера с красиво седалище“. Намерена в близост до Domus Aurea, историята на скулптурата е почти неизвестна. Със сигурност е известно само, че датира от времето на Адриан (император) и че е била без главата при откриването ѝ. През 1594 г. тя е закупена от семейство Фарнезе, възстановена (с добавяне на главата) и поставена в едноименния фамилен дворец в Рим, като по този начин влиза в колекцията от археологически скулптури. При управлението на Фердинанд IV ди Бурбон, през 1786 г. скулптурата бива прехвърлена в Неапол, като част от Колекция Фарнезе завещана на Карлос III от майка му Изабела Фарнезе, последна представителка на рода Фарнезе.

След прехвърлянето на скулптурата от Рим в Неапол, скулптора Карло Албачини извършва нови реставрационни работи, като заменя главата, после ръцете и единия крак. През 1792 г. скулптурата е описана в инвентарната книга на двореца Каподимонте, а през 1802 г. е прехвърлена в сегашния Национален археологически музей в Неапол, където е изложена.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Богинята е представена в момент на насладъчно еротично самолюбуване, повдигнала наметката си, за да разкрие бедрата и задните части, като е обърнала главата си и е насочила очи зад раменете си, за да наблюдава тяхното съвършенство.

Темата е повтаряна многократно през годините. В допълнение към неаполитанската версия има и други версии от седемнадесети век, като тези на Жан-Жак Кририон и Франсоа Баро. Можем да я открием и в картината Херкулес на кръстопът (Анибале Карачи), Музей Каподимонте, Неапол.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese (Guida rapida) – Napoli, 2003, ISBN 88-510-0207-X
  • Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese – Electa, Verona 2009, ISBN 978-88-510-0601-3 (guida maneggevole)
  • Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese – I – Le sculture ideali – Electa, Verona 2009, ISBN 978-88-510-0584-9 (catalogo vol. I)
  • Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese – II – I ritratti – Electa, Verona 2009, ISBN 978-88-510-0585-6 (catalogo vol. II)
  • Carlo Gasparri (a cura di) – Le Sculture Farnese – III – Le sculture delle Terme di Caracalla. Rilievi e varia – Electa, Verona 2010, ISBN 978-88-510-0607-5 (catalogo vol. III)


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Venere Callipigia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.