Венера Милоска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Venus de Milo Louvre Ma399-02b.jpg Venus de Milo Louvre Ma399-06a.jpg
изглед отпред и отзад

Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. сред руините на древния град Милос на едноименния остров в Бяло море. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (на латински, Венера). Понастоящем се намира в Лувъра в Париж.

Статуята е от пароски мрамор, висока e 203 см. Ръцете ѝ са отчупени и загубени, както и оригиналният плинт (плочата, служеща за основа). Датирана е към 130 – 90 г. пр.н.е. и се счита, че е творение на Александър от Антиохия, въпреки че в миналото погрешно е била приписвана на Праксител (починал два века преди това). Композицията е смесица между ранни стилове в класическия период на гръцката скулптура.

В нишата, в която е открита статуята, са намерени и фрагменти от лява ръка, държаща ябълка, за които се смята че ѝ принадлежат. Многобройните опити за реставрация на скулптурата в оригиналната ѝ поза обаче били безуспешни. Евентуалното наличие на ябълка в композицията би могло да препраща към Парис, отсъдил да подари златната ябълка на Афродита; друго възможно обяснение е и това, че на старогръцки език „милос“ (μήλος) означава „ябълка“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мястото, където е окрита скулптурата на остров Милос

Скулптурата е открита на 8 април 1820 г. от гръцкият селянин Георгиус Кентротас в руините на античен неатър на остров Милос, който както и цяла Гърция тогава е част от Османската империя. Той се обажда на няколко французи, които се занимават с търсене на антични предмети. Те му плащат няколко златни монети. Френският посланик в Константинопол Charles François Riffardeau de Rivière успява да осигури скулптурата за Франция. Посланикът подарява скулптурата на френския крал Луи XVIII . Кралят е излага в Лувъра, където се намира и в момента, но той самият не е посетил музия за да я разгледа. От страна на Гърция са отправени искания за реституирането на скулптурата.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]