Венецианско-турска война (1463 – 1479)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фатих Мехмед джамия е издигната в центъра на Константиновата земя, като и до днес е най-значимия паметник от време на османски Кюстендил.

Венецианско-турската война е война от 1463 до 1479 г. между Република Венеция с нейните съюзници и Отоманската империя.

Цел и театър на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Войната се провежда в Морея (Пелопонес), Негропонте (Евбея), Албания и Егейско море. Завършва с победа на Отоманската империя и мирен договор в Константинопол от 25 януари 1479 г. Морея, Негропонте и цяла Албания преминават в състава на Османската империя. В действителност, главната цел на османците е превземането на стратегическата крепост на Шкодра - Розафа, с което е завършено усвояването на т.нар. Османска Албания със свободен и неограничен достъп на Османската империя в Адриатика. По този начин се заздравявала вече установената османска власт над сръбските земи с т.нар. сръбско поморие.

Мирен договор[редактиране | редактиране на кода]

За сключването на мирния договор посредник е венецианският адмирал Томазо Малипиеро, който е натоварен от дожа да иска мир и в края на пролетта на 1478 г. пристига от Шкодра в Кюстендил (т.е. символично в Костендил-ил или на османски "земята на Константин", т.к. се сбъднала легендата, че първия и последен император на Византия щели да се казват Константин), където се намирал лагера на османския владетел Мехмед II с дивана в състав от тримата везири.

Съпътстващи свързани исторически събития[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната, и на понтификата на Сикст IV, на 12 ноември 1472 г. в Успенския събор в Москва е сключен династичния брак между Иван III и София Палеологина, с което е дадена легитимация на най-големия геополитически проект на новото време. Бракът с потомката на византийските императори допринесъл за издигането на авторитета на московските князе и налагането им над останалите руски държавици. Техен внук е първият руски цар - Иван Грозни.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Съюзниците на Венеция са лежката лига, маниотите и разни т.нар. гръцки въстаници. Командири на войските на Венеция са:

Командири на отоманите са:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]