Вениамин Галатищки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вениамин Галатищки
Βενιαμίν Γαλατσιάνος
зограф
Роден
Починал
Вениамин Галатищки в Общомедия
Преносима икона на Събора на атонските светци от манастира Григориат, дело на Вениамин Галатищки, 1841 г.
Стенопис в католикона на Хилендар, Вениамин и Захарий, 1803 - 1804 г.

Вениамин Галатищки (на гръцки: Βενιαμίν Γαλατσιάνος, Βενιαμίν α' από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в халкидическата паланка Галатища. Важни източници за живота му са Кондика № 127 на Великата Лавра и една ерминия от 1711 година, използвана и допълвана от галатищките зографи.[1] Брат е на известните зографи Захарий и Макарий и Таласий. Заедно с братята си се обучава при чичо си Макарий.[2] В 1785 година Вениамин и чичо му се установяват в килията на светогорския манастир Каракал „Рождество Богородично“ в Карея. Изучава стенописите в „Успение Богородично“, в католикона на Хилендар и в архива, където се съхраняват копия.[3] На 25 март 1811 година Вениамин става монах в Каракал.[3] Вениамин става лидер на групата галатищки зографи.[1] В 1819 година Вениамин и братята му Макарий и Захарий завършват изписването на килията „Рождество Богородично“ в Карея, наричана също Галатищка килия или Макариева килия. В наоса на храма изписват образите на своите светци покровители - Вениамин, Захарий и Макарий.[3] На 12 декември 1821 година по време на гръцкото въстание Вениамин и Макарий с роднините си бягат в манастира „Благовещение Богородично“ на Скиатос. Още през юни 1821 година там се установяват Захарий о четвъртият им брат зограф свещеник Таласий. На 18 ноември 1823 година се местят на Скопелос, в непосредствена близост до църквата „Свети Меркурий“. В 1829 година Вениамин е регистриран като „работник“ с трима помощници. В 1831 година галатищаните се връщат в Карея.[4]

На Скопелос с тях работи Георгиос син на Константис от Варвара, който по-късно се замонашва под името Григорий. Иконата на Свети Георги от едноименната църква „Свети Георги“ в Галатища е датирана 1836 година и подписана „χειρ Μακαρίου ιεροδιακόνου του εκ Γαλατίστης και Γρηγορίου ιεροδιακόνου του εκ Βαρβάρας“ (от ръцете на Макарий йеродякон от Галатища и Григорий йеродякон от Варвара).[5]

На 4 септември 1834 година братът на Вениамин Макарий пише на стената срещу светата трапеза в килията им: „Почина в Христос старият Вениамин Зограф“.[6]

Заедно с братята си Вениамин работи на Атон. В 1820 – 1821 година изписва иконостасните икони на параклиса „Свети Тома“ на Ватопедския манастир. В килията „Рождество Богородично“ в Карея негови са иконите „Христос Вседържител“ (1820, „διά χειρός και εξόδων Βενιαμίν και αυταδέλφων“), „Света Богородица Одигитрия“ (1821, „Σάββα προσφορά, Βενιαμήν μορφοί σε, ούσπερ Κόρη, μόρφωσον αρετών άνθεισι“) и „Свети Йоан Предтеча“ (1821, „χειρ Βενιαμίν μοναχού του εκ Γαλατίστης“). В Кария негови са и царските икони в гробищния храм. В родния му Галатища негови са иконата на Свети Йоан Предтеча (1831, „διά χειρός Βενιαμίν μοναχού του εκ Γαλατίστης“) в „Свети Николай“, „Света Богородица Одигитрия“ (1833, „χειρ Βενιαμίν μοναχού“), „Свети Димитър“ и „Вси Светии“ и двете подписани „διά χειρός Βενιαμίν μοναχού και Μακαρίου ιερομονάχου των αυταδέλφων των εκ Γαλατίστης“ в „Свети Димитър“, „Христос Вседържител“ (1834, „διά χειρός Βενιαμίν μοναχού του εκ Γαλατίστης“) и „Свети Георги“ (1834) в „Свети Георги“, царската икона на Свети Георги в „Свети Йоан Кръстител“, подписана „διά χειρός Βενιαμίν μοναχού και Μακαρίου ιερομονάχου των αυταδέλφων των εκ Γαλατίστης“, и още 9 икони от 1833 година в различни храмове. Негова е иконата на „Свети Георги“ (1833) от иконостаса на „Свети Георги“ в Епаноми.[6]

Три негови икони „Свети Спиридон“ (1834), „Свети Евтимий“ и „Христос Пантократор“ са в храма „Свети Николай“ във фокидското градче Галаксиди. Три негови икони има и в Александрийската патриаршия - „Архангели“, „Свети Атанасий, Йоан Милостиви и Кирил Александрийски“ (1833, „διά χειρός Βενιαμίν μοναχού αγιορείτου του εκ Γαλατίστης“) и „Вси Светии“.[6] Рисува икони и за Рилския манастир.

Вениамин и Захарий изписват нартекса (1803) и наоса на католикона на Хилендарския манастир (1804),[6] кириакона на ватопедския скит „Свети Димитър“ (1806 или 1816),[6] параклис на манастира Ксенофонт (1808),[6] параклисите „Свети Архангели“ (1812, „του Μακαρίου φημί εκ Γαλατίστης Βενιαμίν τε και Ζαχαρίου“) и „Свети Йоан Предтеча“ в Иверския манастир (1815, „αριστοτέχνω χειρί δε των αυταδέλφων Βενιαμίν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου των εκ Γαλατίστης“),[6] където изписват и ктиторските портрети на Хаджи Гено от Котел със синовете му Райно, Зеко и Добре и на Хаджи Сава и Хаджи Илиоглу от Шумен.[7][8][9] параклиса на „Свети Тома“ на Ватопед (1815, „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου γαλατζιάνου“),[6] католикона на манастира Есфигмен (1818, „χερσί δε τριών αυταδέλφων Ζωγράφων, του Βενιαμίν τε και θύτου Ζαχαρίου, ων η πατρίς εκ κόμης Γαλατίστης“),[6] параклиса „Свети Йоан Предтеча“ на Пантократор (1819, „διά χειρός Βενιαμίν και Μακαρίου των αυταδέλφων των εκ Γαλατίστης“),[6] нартекса на католикона на Ватопед (1819, „διά χειρός Βενιαμίν μοναχού και των αυταδέλφων αυτού εκ χώρας Γαλατίστης“), „Рождество Богородично“ в Карея (1819, „ο ιερός ναός ούτος εις τιμήν του Γενεσίου της Υπεραγίας Θεοτόκου μετά και απάσης της οικίας ανηγέρθησαν εκ βάθρων παρά Βενιαμήν μοναχού ζωγράφου και των αυταδέλφων αυτού ιερομονάχων, Ζαχαρίου και Μακαρίου, ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου του εκ Γαλατίστης“)[6] параклиса „Свети Константин“ на Костамонит (1819),[6] и параклисите „Св. св. Козма и Дамян“, „Йоан Богослов“ и „Успение Богородично“ на Ксенофонт (1820).[10][6] В 1822 година изписват светилището на католикона на манастира „Свето Благовещение Богородично“ на Скиатос („διά χειρός Βενιαμήν μοναχού Θαλασσίου ιερέως και Μακαρίου ιεροδιακόνου των αυταδέλφων“).[6][1]

На Вениамин и братята му се приписват още стенописите в параклиса „Свети Андрей“ (1798), нартекса на параклиса „Свети Николай“ (1802), входа на манастира Пантократор (1819), параклисите „Свети Йоан Богослов“ (1820) и „Успение Богородично“ (1820) на Ксенофонт.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неизвестен
 
Макарий Галатищки
(1746 г. — 1814 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вениамин Галатищки
(ΧVIII век — 1834 г.)
 
Георги/Григорий
(ΧVIII век — XIX век)
 
Макарий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Таласий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Захарий Галатищки
(ΧVIII век — 1822 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанасий Галатищки
(XIX век)
 
 
 
 
 
Йоанис Папаталасиу
(1814 г. -XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос Атанасиу
(XIX век)
 
 
 
 
 
Астерьос Анагност
(XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Темистоклис Астериу
(ΧΙΧ век — XX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 183.
  2. ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
  3. а б в Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 184.
  4. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 185.
  5. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 225.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 186.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 115, 252, 386.
  8. Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи
  9. Енциклопедия България, Том 1, Издателство на Българската академия на науките, София, 1978, стр. 641.
  10. Православная энциклопедия. Т. XII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 391 - 427.
     Портал „Македония“         Портал „Македония