Вента (водопад)
| Водопад Вента | |
 | |
  Местоположение в Латвия | |
| Информация | |
|---|---|
| Местоположение | Кулдига |
| Държава |  Латвия |
| Река | Вента |
| Височина | 1,6 – 2,2 m |
| Ширина | 279 m |
| Населени места | Кулдига |
| Водопад Вента в Общомедия | |
Водопадът на река Вента (на латвийски: Ventas rumba) е най-широкият естествен водопад в Европа при пълноводие.
Намира се в Латвия, в град Кулдига в историческата област Курландия. През 1997 г. е включен в природния резерват на Вентската долина като природен паметник и туристическа атракция.[1][2][3] Водопадът често грешно е наричан Кулдигски, но в действителност Кулдигският е разположен на няколкостотин метра от него.[2]
Размери[редактиране | редактиране на кода]
Ширината на водопада зависи от количеството валежи и снеготопенето, но при пълноводие и оптимални условия може да достигне до 279 m, измерени по контура му. С този размер той става най-широкият естествен водопад в Европа. Средната му ширина през всички годишни сезони е около 100 – 110 m. Височината му се колебае между 1,6 и 2,2 m, в зависимост от пълноводието на реката.[1]
Образуване[редактиране | редактиране на кода]
Водопадът е образуван от девонски доломит и формирането му се дължи на разликата в твърдостта на минерала между долната и горната му част. Долу той е по-крехък и ерозира по-бързо, оставяйки горният слой да се надвеси над него. Тези горни, по-изпъкнали части, понякога се срутват и падат в реката. В резултат на това, водопадът бавно се отдръпва и, тъй като потокът в централната му зона е по-мощен, средата му постепенно се премества по-нагоре от страните му.[4][5]
История[редактиране | редактиране на кода]
Водопадът е изиграл особена роля в създаването на град Кулдига. Той е пречка за изкачване по реката на търговските съдове и градът възниква като станция за претоварване на стоките.[6] За да се разчисти водният път, курландският херцог Якоб фон Кетлер заповядва водопадът да се взриви. След първия взрив се отделят големи каменни блокове и водопадът просто променя линията си. Според легендата, от детонацията стените на двореца му, който е близо до Вента, се напукват и херцогът се отказва от идеята.[5][7]
В средата на 17 век той замисля да се изкопае обходен канал, за да се избегне водопада. Изкопните работи започват по десния бряг на реката, но идеята така и не е реализирана, тъй като доломитът е прекалено твърд и работата е бавна и трудна.[5] Междувременно корабите стават по-големи и дълбочината на Вента вече не им позволява да плават по нея.[4][6] Само през пролетното пълноводие част от водите на реката навлизат в плиткия канал и оформят остров Мартин.[5]
През около 1640 г. Кетлер измисля интересен начин за риболов. Той нарежда по камъните на извивките на водопада да се закрепят 100 големи плетени коша.[8] Плуващите срещу течението сьомга и есетра се опитват да преодолеят височината на водопада с подскоци и попадат направо в кошовете.[1] По-късно предприемчивите рибари започват да вземат под аренда по няколко метра от водопада, поставят кошовете си и чакат те да се напълнят.[9] По този начин улавят около 80 – 100 риби, което им носи добър годишен доход.[3][6] Сьомгата в реката е изчезнала отдавна, а през 1892 г. е уловена и последната есетра. В днешно време във Вента се лови главно морунаж.[7] В периода на хвърляне на хайвера обаче, риболовът е забранен.[8]
През 19 век Русия планира да се създаде мрежа от канали, които да обединят всички морета от европейската ѝ част.[7] Идеята е да се съединят Балтийско и Черно море през реките Вента, Неман и Днепър. По тази причина турски военнопленници започват да строят канал за връзка, което обаче става много трудно, заради доломита, през който трябва да бъде прокопан. Освен това се установява, че Вента не е достатъчно широка и дълбока за корабоплаване. Строежът е преустановен през 1831 г., а прокопаването на канала около водопада – 30 години по-късно. Останките от този канал се виждат и в наше време.[7][10]
Риболов[редактиране | редактиране на кода]
Заради многобройните прагове на реката, водопадът е получил зигзагообразен контур. И в днешно време в бързеите се въди голямо количество риба.[1] Тя е толкова много, че по тях са поставени специални риболовни съоръжения. Два пъти в годината, през април и октомври се наблюдава интересен феномен – рибата се отправя нагоре по реката да хвърля хайвера си и се опитва да преодолее водопада като го прескача по въздуха.[2][8] Именно затова Кулдига е получил прозвището „Градът на летящата риба“.[9]
Околност[редактиране | редактиране на кода]
На 240 m от водопада се намира прочутият в страната кулдигски тухлен мост. Построен е през 1874 г. и е най-дългият действащ тухлен мост в Европа.[5][6] Изграден е по строителните стандарти на своето време така, че по него да могат да се разминат две карети.[2] Ширината му е 8 m, а дължината – 164 m. Строен е по модел на моста на река Мозел, Германия, който е издигнат още по времето на Римската империя. Реставриран е през 2008 г. и днес е в експлоатация[6]
Покрай реката и водопада е направена дървена пътека за разходки и наблюдение.[10] Той е посещаван от 130 000 туриста годишно.[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г ((ru)) Rutraveller/Водопад на реке Венте Архив на оригинала от 2018-04-14 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г ((ru)) Vodopads/Водопад на реке Венте (Вентас румба)
- ↑ а б ((en)) When on Earth/Latvia’s Venta Rapid: TheWidest (and Shortest) Rapid in Europe
- ↑ а б ((en)) Amusing Planet/Vemta Rapid:Europe’s Widest Waterfalls
- ↑ а б в г д ((en)) Reinis Fesher/The Venta Waterfall (Rapid) – Widest in Europe
- ↑ а б в г д ((ru)) Вокруг света/Латвия, Литва, Эстония/Москва/2012/стр.135
- ↑ а б в г ((en)) "Latvian nature monuments – waterfalls/Ventas Rumba Архив на оригинала от 2011-07-22 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г ((ru)) Телеканал NTD/Как рыба в Латвии прыгает через водопад
- ↑ а б ((ru)) Рамблер/путешествия/Водопад на Венте
- ↑ а б ((ru)) Lauku ceļotājs/Водопад на реке Венте