Венцислав Инкьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венцислав Инкьов
VentzislavInkiov.jpg
Информация
Държава Флаг на България България
Роден
19 май 1956 г. (63 г.)
Звание гросмайстор (1982 г.)
ЕЛО 2423 (септември 2019 г.)
Най-високо ЕЛО 2538 (юли 2006 г.)
Място в държавата 24-о

Страница в сайта на ФИДЕ
Венцислав Инкьов в Общомедия

Венцислав Владимиров Инкьов е български шахматист и шахматен съдия. Става международен майстор от 1977 г. и гросмайстор от 1982 г. Най-високият му ЕЛО рейтинг е 2538 и е достигнат през юли 2006 г.[1][2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Инкьов е шампион на България по шахмат през 1982 г. Участва в 6 шахматни олимпиади, където изиграва 54 партии (19 победи, 21 равенства и 14 загуби), както и в 8 балканиади по шахмат през периодите 1978 – 1982 и 1985 – 1988 г.[1]

Правилата на играта научава в детските си години, а организирано започва да се занимава в пионерския дом в родния си град Дупница при треньора кмс Любен Константинов.

На голямата шахматна сцена дебютира през 1972 г. на ХV републиканско индивидуално първенство за юноши. Малко очаквано за дебютант, но не и с оглед на показаното той печели първото място със 7,5 т. от 9 [+6=3 – 0] и става републикански шампион. На първенствата за юноши (в този период първенствата за юноши са се провеждали само в една възрастова група до 20 г.) е играл 5 пъти, като в 4 от тях е бил шампион! Рекорд, ненадминат досега. През 1972 г. става Балкански юношески шампион с 3 т. от 4. Същата година дебютира и на Европейското индивидуално първенство в Гронинген (Холандия), където съвсем малко не му достига да бъде в първата десятка. На следващата година вече е втори и печели сребърен медал. През същата, 1973 г. дебютира и на финалите за мъже, където разделя 10 – 11 място с 6,5 т. от 15 [+5=3 – 7]. Премества се да живее в София и продължава усъвършенстването си под ръководството на мм Олег Нейкирх. През 1975 г. на световното първенство за юноши в Тиентище (Югославия) заема 4 място.

През 1977 г. при четвъртото си участие на финалите за републиканско първенство за мъже разделя 1 – 2 място с гм Иван Радулов, но остава със сребърен медал, тъй като губи допълнителния мач за титлата с 1:2. Включен е в националния отбор през 1978 г. и записва първото си участие на Олимпиада – Буенос Айрес (Аржентина). Участва общо на 6 олимпиади, в които е изиграл 54 партии [+19=21 – 14]. Два пъти е играл и на финалите на Европейското отборно първенство. Много добър отборен състезател.

През 1978 г. е утвърден за международен майстор, а през 1982 г. за гросмайстор.[1]

На финалите на републиканските първенства за мъже е играл 17 пъти. През 1980 г. отново разделя 1 – 2 място с гм Иван Радулов и отново остава втори, след като губи мача за титлата с 1,5:2,5. През 1982 г. за пореден път разделя 1 – 2 място, но този път с гм Валентин Луков. Печели мача за титлата с 2:1 и става републикански шампион.

Като шампион и призьор в републиканските първенства е участвал в 3 зонални турнира за световно първенство. Най-добре се представя на турнира във Варшава (Полша) през 1987 г., където заема 2 място със 7 т. от 11 и се класира за участие в Междузоналния турнир в Загреб (Югославия) през същата година (13 място). Победител или призьор е в десетки международни турнири.

Турнирни резултати[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 – София, България, Републикански юношески шампион до 20 г.
  • 1973 – София, България, Републикански юношески шампион до 20 г.
  • 1974 – Гронинген, Холандия, Европейско първенство за юноши (2 място)
  • 1975 – Тиентище, Югославия, Световно първенство за юноши (3 – 4 място)
  • 1975 – Кюстендил, България, Републикански юношески шампион до 20 г.
  • 1976 – Ловеч, България, Републикански юношески шампион до 20 г.
  • 1977 – Приморско, България (2 място)
  • 1978 – Лодз, Полша (1 място)
  • 1980 – Банкя, България (1 – 2 място)
  • 1981 – Перник, България (1 – 4 място)
  • 1982 – Тимишоара, Румъния (1 – 2 място)
  • 1983 – Ниш, Югославия (1 – 2 място)
  • 1984 – Пловдив, България (2 – 3 място)
  • 1985 – Варна, България (1 – 3 място)
  • 1987 – Варна, България (2 място)
  • 1987 – Варшава, Полша (2 място зонален турнир)
  • 1990 – Гаусдал, Норвегия (1 място)
  • 1994 – Маси, Франция (1 място)
  • 1995 – Авоан, Франция (1 място)
  • 1998 – Скопие, Северна Македония (1 – 2 място)
  • 1998 – Гевгелия, Северна Македония (1 място)
  • 1999 – Клиши, Франция (1 – 2 място)
  • 2000 – Робекето кон Индуно, Италия (1 място)
  • 2000 – Арко, Италия (2 място)
  • 2001 – Планкоет, Франция (1 място)
  • 2001 – Риека, Хърватия (1 – 2 място)
  • 2002 – Льо Туке, Франция (1 място)
  • 2002 – Париж, Франция (2 – 3 място)
  • 2003 – Бад Нойщадт, Германия (1 място)
  • 2004 – Гингам, Франция (1 място)
  • 2005 – Утрехт, Нидерландия (1 място)
  • 2005 – Монт де Марсан, Франция (1 място)
  • 2006 – Дитцинген, Германия (1 място)
  • 2008 – Сан Себастиан, Испания (1 място)
  • 2011 – Шатору, Франция (1 място)
  • 2012 – Золинген, Германия (1 място)
  • 2012 – Локри, Италия (1 място)
  • 2012 – София, България (1 място на ДИП по ускорен шах)
  • 2014 – Монпелие, Франция (1 място)
  • 2015 – Ливорно, Италия (1 място)
  • 2016 – Рошфор, Франция (1 – 3 място)
  • 2017 – Хенеф, Германия (1 място)
  • 2018 – Сан Анджело, Италия (1 място)
  • 2018 – Вертер, Германия (1 място)
  • 2019 – Зулцфелд, Германия (1 място)

Шахматни олимпиади[редактиране | редактиране на кода]

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1978 Аржентина Буенос Айрес България 13 Втора резерва
1982 Швейцария Люцерн България 6 Четвърта
1984 Гърция Солун България 9 Трета
1986 ОАЕ Дубай България 6 Втора
1988 Гърция Солун България 24 Трета
1990 СФРЮ Нови Сад България 14 Втора

Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1980 Швеция Скара България 5 Седма
1983 България Пловдив България 6 Трета
1989 Израел Хайфа България 5 Трета

Наред със състезателната си дейност Венцислав Инкьов се изявява като добър организатор и шахматен общественик.

Бил е председател на Съвета на гросмайсторите (1987 – 1992); в продължение на 2 мандата е председател на Експертния съвет към БФШ.

Той е един от основателите на ШК „Дупница“ през 1991 г. и негов председател в продължение на 2 мандата.

През 2009 г. е утвърден за съдия на ФИДЕ (Международната шахматна федерация), а през 2011 г. получава най-високото съдийско звание – международен съдия. Главен съдия е на десетки национални и международни турнири и се налага като един от най-авторитетните български шахматни съдии.

Ето някои от турнирите, които е ръководил като съдия:

  • 2003 г. Опен – Боровец, България
  • 2005 г. 69-ти Финал за мъже – Плевен, България
  • 2005 г. ДИП по ускорен шах за мъже и жени – Дупница, България
  • 2007 г. Мемориал Кесаровски-Георгиев – Слънчев бряг, България
  • 2008 г. Държавно студенско първенство – София, България
  • 2008 г. Мемориал Кесаровски-Георгиев – Слънчев бряг, България
  • 2009 г. Държавно студенско първенство – София, България
  • 2008 г. 41-во Отборно първенство за жени – Боровец, България
  • 2008 г. 58-мо Отборно първенство за мъже – Боровец, България
  • 2009 г. Опен – Албена, България
  • 2009 г. Мемориал Кесаровски-Георгиев – Слънчев бряг, България
  • 2010 г. Държавно студенско първенство – София, България
  • 2010 г. Мемориал Кесаровски-Станчев – Слънчев бряг, България
  • 2010 г. 60-то Отборно първенство за мъже – Албена, България
  • 2010 г. 43-то Отборно първенство за жени – Албена, България
  • 2010 г. Опен – Албена, България
  • 2010 г. 59-ти Финал за жени – Дупница, България
  • 2010 г. Балкан Гранд При – Плевен, България
  • 2011 г. Мемориал Кесаровски-Станчев – Слънчев бряг, България
  • 2011 г. Опен – Албена, България
  • 2011 г. 61-во Отборно първенство за мъже – Албена, България
  • 2011 г. 44-то Отборно първенство за жени – Албена, България
  • 2011 г. Държавно студенско първенство – София, България
  • 2012 г. Мемориал Кесаровски-Станчев – Слънчев бряг, България
  • 2012 г. 76-ти Финал за мъже – Панагюрище, България
  • 2012 г. 61-ви Финал за жени – Панагюрище, България
  • 2012 г. Опен – Златни пясъци, България
  • 2012 г. Европейско индивидуално първенство за мъже – Пловдив, България
  • 2013 г. Мемориал Кесаровски-Станчев – Слънчев бряг, България
  • 2013 г. Карпош Опен – Скопие, Северна Македония
  • 2014 г. Мемориал Кесаровски-Станчев – Слънчев бряг, България
  • 2014 г. Карпош Опен – Скопие, Северна Македония
  • 2015 г. Мемориал Любен Константинов – Дупница, България
  • 2015 г. Мемориал Димитър Георгиев – Петрич, България
  • 2015 г. Карпош Опен – Скопие, Северна Македония
  • 2017 г. Мемориал Димитър Георгиев – Петрич, България
  • 2018 г. Опен – Добринище, България
  • 2019 г. Опен – Камена, България
  • 2019 г. Опен – Чучулигово, България

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Shlieman Counter Gambit (Електронна книга)
  • Кирил Георгиев, Венцислав Инкьов, Дебютни изненади, София, 1988 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Венцислав Инкьов на турнир в Leutersdorf, Германия. // www.chessdom.bg. Посетен на 4 октомври 2019.
  2. Ventzislav Inkiov. // chess-db.com. Посетен на 4 октомври 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]