Венчелистче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диаграма на устройството на цвета.

Венчелистчетата (на латински: petalum) са изменени листа, които са разположени около репродуктивните части на цветовете. Обикновено са ярко оцветени или с необикновена форма, за да привличат опрашители. Заедно, всички венчелистчета на цвета образуват венче. Венчелистчетата обикновено са придружавани от друг набор специални листа, наричани чашелистчета, които заедно образуват чашка и лежат под венчето. Чашката и венчето заедно образуват околоцветник. Родовете Роза и Phaseolus имат ясно отличими венчелистчета и чашелистчета.

Макар венчелистчетата да са едни от най-видните части от цветовете, опрашвани от животни, видовете, които се опрашват от вятъра (като житата) или имат много малки венчелистчета, или въобще нямат такива. Венчелистчетата могат драстично да се различават между различните видове. Броят им в цвета може да е свързан с класификацията на растението. Например, цветовете на еудикотите (най-голямата група двусемеделни) най-често имат по 4 или 5 венчелистчета, докато цветовете на едносемеделните имат 3 или 6 броя, макар към това правило да има доста изключения.[1]

Терминът датира от времето на Карл Линей, който го въвежда през 1735 г.

Функция и предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Венчелистчетата имат различни функции и предназначения в зависимост от вида на растението. По принцип, те предпазват някои части от цветето и привличат или отблъскват определени опрашители.

Функция[редактиране | редактиране на кода]

При някои растения (напр. обикновеното лютиче) венчелистчетата са искрящо жълти, така че да насочват опрашителите към нектара им. Опрашителите имат възможността да избират определени цветове, които искат да опрашат.[2] Използвайки стимули, цветовете привличат опрашителите и установяват взаимна връзка, при която опрашителите ще запомнят винаги да предпазват и опрашват тези цветове.[3]

Мирис[редактиране | редактиране на кода]

Венчелистчетата могат да произвеждат различни миризми, за да примамват желателни опрашители[4] или да отблъскват нежелани такива.[5] Някои цветове могат да имитират миризмите на някои вещества, като например разлагащо се месо, за да привличат опрашители.[6]

Окраска[редактиране | редактиране на кода]

Различните венчелистчета имат различни окраски, които да привличат опрашители със слаби обонятелни възможности или такива, които излизат само през определени части на деня. Някои цветове могат да променят окраската на венчелистчетата си като сигнал за опрашителите да се приближат или да ги пъдят.[7]

Форма и размер[редактиране | редактиране на кода]

Формата и размерът на цвета/венчелистчетата са важни при избирането на типа опрашители, от които се нуждаят. Например, големите венчелистчета привличат опрашители от голямо разстояние или които също са големи.[7] Заедно, мирисът, окраската и формата на венчелистчетата играят роля при привличането/отблъскването на определени опрашители и при предоставянето на подходящи условия за опрашване. Опрашителите включват насекоми, птици, прилепи и други.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Soltis, Pamela S.. The origin and diversification of angiosperms. // American Journal of Botany 91 (10). 2004. DOI:10.3732/ajb.91.10.1614. с. 1614 – 1626.
  2. Cares-Suarez, R, Poch, T, Acevedo, R.F, Acosta-Bravo, I, Pimentel, C, Espinoza, C, Cares, R.A, Munoz, P, Gonzalez, A.V, Botto-Mahan, C (2011) Do pollinators respond in a dose-dependent manner to flower herbivory?: An experimental assessment in Loasa tricolor (Loasaceae). Gayana Botanica, т. 68, с. 176 – 181
  3. How do plants balance multiple mutualists? Correlations among traits for attracting protective bodyguards and pollinators in cotton (Gossypium). // Evolutionary Ecology 26. 2012. DOI:10.1007/s10682-011-9497-3. с. 65 – 77.
  4. Toh, Conie и др. Floral micromorphology and transcriptome analyses of a fragrant Vandaceous Orchid, Vanda Mimi Palmer, for its fragrance production sites. // BMC Research Notes 10. 2 ноември 2017. DOI:10.1186/s13104-017-2872-6. с. 554.
  5. Kessler, Danny и др. Abstract. // eLife 4. 1 юли 2015. DOI:10.7554/elife.07641.001.
  6. More, M, Cocucci, A.A, Raguso, R.A. The importance of oligosulfides in the attraction of fly pollinators to the brood-site deceptive species Jaborosa rotacea (Solanaceae). // International Journal of Plant Sciences 174. 2013. DOI:10.1086/670367. с. 863 – 876.
  7. а б в Science Learning Hub. (2012). The University of Waikato. „Attracting pollinators“.