Вера Битракова-Грозданова
| Вера Битракова-Грозданова Вера Битракова-Грозданова | |
| северномакедонска археоложка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Загребски университет |
| Научна дейност | |
| Област | археология |
| Работила в | Скопски университет |
| Публикации | „Старохристијански споменици во Охрид и Охридско“, „Споменици од хеленистичкиот период во СР Македонија“, „Религија и уметност во антиката во Македонија“ |
| Известна с | изследванията си на урбанизацията на античните селища, монетосеченето и раннохристиянското изкуство |
Вера Битракова-Грозданова (на македонска литературна норма: Вера Битракова-Грозданова) е видна северномакедонска археоложка и университетска преподавателка.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 19 юли 1939 година в Охрид, тогава Кралство Югославия, днес в Северна Македония, в големия охридски род Битракови.[2] В 1958 година завършва гимназия в родния си град. В 1963 година завършва специалност археология във Философския факултет на Загребския университет и започва работа като уредничка по антична археология и нумизматика в Народния музей в Охрид. Започва да провежда разкопки в Охрид и околността. В 1972 година се мести като уредничка в Скопския археологически музей, където работи до 1975 година. В 1974 година става магистър по антична археология във Философския факултет в Загреб, а в 1984 година отново в Загреб става доктор по класическа археология.[1] От 1975 до 2004 година работи като редовен професор по история на изкуството на старите народи (класическа археология и антична археология на Балканите) в Института за история на изкуството и археология на Философския факултет на Скопския университет.[2][1] Специализира в Париж и Атина. Редактира списание „Macedoniae acta archaelogica“ (броеве 9 - 15). В 1999 година получава Хердерова награда от Виенския университет.[1] Избрана е за редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата на 27 май 2009 година.[2][1]
Предмет на научните изследвания на Битракова е урбанизацията на античните селища, връзката между произведенията на изкуството и античните култове, керамичните и накитните занаятчийски центрове, монетосеченето и раннохристиянското изкуство. Води разкопки на Плаошник в Охрид, Октиската базилика, Студенчищката базилика, Делогожди, Баргала, Стоби, Крани, Претор, Курбиново, Голем град.[1]
Води систематични проучвания с прекъсвания от 1979 до 1990 година от страна на Народния музей в Струга на Делогожданската базилика. Открити са 102 гроба. Находките са в Народния музей в Струга.[3]
Неин съпруг е видният византолог и политик от Северна Македония академик Цветан Грозданов.[4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Старохристијански споменици во Охрид и Охридско“, Охрид, 1975. (Старохристиянски паметници в Охрид и Охридско)
- „Споменици од хеленистичкиот период во СР Македонија“, Скопје, 1987. (Паметници от елинистическия период в СР Македония)
- „Религија и уметност во антиката во Македонија“, Скопје, 2000. (Религия и изкуство в античността в Македония)
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| К. Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Битраков (1871 – ?) | Михаил Битраков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Битраков (1863 – 1907) | Иван Битраков (1877 – 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Крум Битраков (1900 – 1984) | Славе Езеров (1906 – 1972) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Битраков (1933 – 2008) | Васил Битраков | Вера Битракова (р. 1939) | Цветан Грозданов (1936 – 2018) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 165. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Д-р д-р h.c. Вера Битракова Грозданова // Македонска академија на науките и уметностите. Архивиран от оригинала на 2016-05-25. Посетен на 25 май 2016.
- ↑ Bitrakova - Grozdanova, Vera. Sur un thème se trouvant dans les mosaiques paléochrétiennes de la Republique Socialiste de Macédonie. Ravenna, XXXIII CCSRB, 1986.
- ↑ Паско Кузман го има, Паско Кузман го нема // неделен вестник „Глобус“, 20 януари 2015. Архивиран от оригинала на 2016-06-25. Посетен на 25 май 2016.
