Вера Найденова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Найденова
български изкуствовед
Родена

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Изкуствознание
Работила в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

Вера Найденова е български историк и теоретик на киното. Член на „Асоциация Академика 21“, сдружение на хабилитирани преподаватели от „Екранни изкуства“. Доайен преподавател по Кинознание и История и теория на киното в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Гост-лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 13 септември 1935 г. в с. Торос, Ловешко. Завършва Българска филология в Софийския държавен университет и Театрознание във ВИТИЗ. Защитава научната и образователна степен „доктор“ по специалността „Кинознание“ (1975) и степен „доктор на изкуствознанието“ по специалността „Кинознание“ през 1991 с дисертация на тема „Екранизацията като предмет на науката“ (1991).

Доцент (1985) и професор (1994) в НАТФИЗ.

Член е на Съюза на българските филмови дейци и Съюза на българските журналисти – от 1968 г.[1]

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на два мандата, до 2001 г., проф. Найденова е ръководител на катедра „Кинознание“ в НАТФИЗ; 2 мандата, след 1989 г., е секретар на СНС по театрознание и театрално изкуство, кинознание и киноизкуство към ВАК; 2 мандата, до 2003 г., участва в научна комисия по изкуствата към ВАК; 2 мандата, до 1993 г., е председател на секция „Кинокритика“ към СБФД.[1]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

От 1962 г. проф. Найденова реализира множество публикации по въпросите на киното в българския всекидневен и периодичен печат, както и в Унгария, Русия, ГДР, Япония, Северна Македония и др. Автор е на следните книги и студии:

  • „Актьори на българското кино“ (в съавт. с Ив. Дечев), С., 1972.
  • „Човекът от екрана“, С., 1977.
  • „Керваните на киното пътуват“, С., 1978.
  • „Георги Георгиев-Гец“, С., 1983.
  • „Кино познато и непознато“, С., 1986.
  • Студия върху творчеството на Акира Куросава в неговата книга „Потта на жабата или нещо като автобиография“, С., 1989.
  • „Екранизацията – вечен спор?“, С., 1992.
  • „Съвременният киносвят“, ВСУ, Варна, 2000, 330 с.
    • „Съвременният киносвят“, 2 изд., София, Дружество „Гражданин“, 2007, 436 с.
  • „Унгарското кино 1968–2004 г. Критически дневник“, изд. „Славена“, Варна, ВСУ, 2000. ISBN 954479352Х [2]
  • „Съвременният киносвят“ – второ разширено и преработено издание, София, Дружество „Гражданин“ (с подкрепата на Американска фондация за България), 2004.
  • „Българско кино: По следите на личния опит“, София, изд. „Петко Венедиков“, 2013, 402 с. ISBN 9789549870602 [3]

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Найденова продължава активно да работи като журналист, автор и кинокритик за вестниците „Култура“[4] [5] [6] и „Сега“ [7], а също сътрудничи като редовен кореспондент от Филмовия фестивал в Кан[8] за bTV.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Биографична справка за проф. Вера Найденова на сайта на НАТФИЗ.
  2. Геновева Димитрова, „Constanta“, рец. във в. „Култура“, бр. 26 (2328), 18 юни 2004.
  3. Георги Лозанов, „Зад гърба на портрета“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2744), 15 ноември 2013.
  4. „Честито!“, в. „Култура“, бр. 32, 23 септември 2005.
  5. Анкета с Вера Найденова, в. „Култура“, бр. 1 (2619), 14 януари 2011.
  6. „Кан 2011 - силна програма и горчив скандал “, в. „Култура“, бр. 21 (2639), 3 юни 2011.
  7. „Вера Найденова анализира половин век българското кино“, в. „Сега“, бр. 4834 (257), 4 ноември 2013.
  8. Кинокритикът проф. Вера Найденова, интервю на Яна Донева, Всеки ден, 28 май 2009.
  9. Проф. Вера Найденова на сайта на bTV.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]