Вера Панова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Панова
Вера Панова
руска и съветска писателка
Родена
Починала
Погребана Санкт Петербург, Русия

Националност рускиня

Подпис Vera Panova (signature).png
Уебсайт

Вера Фьодорова Панова (на руски: Вера Фёдоровна Панова) е руска и съветска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 20 март 1920 г. в Ростов на Дон, СССР. Получава известност в годините на управление на Сталин, когато е официално призната за писателка. През 1960-те години литературният секретар на Панова в Ленинград живее с нея в една сграда със Сергей Довлатов, която многократно споменава в своите творби със съчувствие. Филмовата кариера на актьора Георгий Данелия започва с филмова адаптация на нейната повест „Серьожа“.

По време на наказателното преследване на Йосиф Бродски съпругът и синът ѝ са сред основните му защитници.

Умира на 3 март 1973 г. в Ленинград. Погребана е в гробището в Комарово край Ленинград.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1947 – Сталинска награда първа степен – за романа „Спутники“ (1946)
  • 1948 – Сталинска награда втора степен – за романа „Кружилиха“ (1947)
  • 1950 – Сталинска награда трета степен – за повестта „Ясный берег“ (1949)
  • 1965 – орден „Червено знаме на труда“

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1944 – „Евдокия (Семья Пирожковых)“;
  • 1946 – „Спутники“;
  • 1959 – „Евдокия (Семья Пирожковых)“ (втора редакция);
  • 1947 – „Кружилиха“;
  • 1953 – „Времена года. Из летописей города Энска“;
  • 1956 – „Времена года. Из летописей города Энска“ (втора редакция);
  • 1958 – „Сентиментальный роман“;
  • 1962 – „Который час? Сон в зимнюю ночь“. Роман-сказка (публикуван през 1981).

Повести[редактиране | редактиране на кода]

  • 1949 – „Ясный берег“;
  • 1955 – „Серёжа“;
  • 1964 – „Рабочий посёлок“;
  • 1964 – „Рано утром“;
  • 1965 – „Саша“;
  • 1965 – „Конспект романа“.

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • 1959 – „Валя“;
  • 1959 – „Володя“;
  • 1961 – „Трое мальчишек у ворот“;
  • 1962 – „Листок с подписью Ленина“;
  • 1962 – „Мальчик и девочка“. Киноразказ;
  • 1965 – „Сёстры“;
  • 1972 – „Про Митю и Настю“;
  • 1973 – „Сергей Иванович и Таня“. Быль.

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1939 – „Илья Косогор“ (публикувана през 1958);
  • 1940 – „В старой Москве. Картины“ (публикувана през 1957);
  • 1942 – „Метелица“ (Военнопленные) (публикувана през 1957);
  • 1944 – „Девочки“ (публикувана през 1958);
  • 1945 – „Бессонница“ (публикувана през 1985);
  • 1961 – „Проводы белых ночей“;
  • 1962 – „Как поживаешь, парень?“ Литературен сценарий;
  • 1966 – „Сколько лет, сколько зим“;
  • 1967 – „Ещё не вечер“;
  • 1967 – „Надежда Милованова“ („Верность“; „Поговорим о странностях любви“…);
  • 1968 – „Тредьяковский и Волынский“. Историческа драма;
  • 1973 – „Свадьба как свадьба“.

Исторически есета[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 – „Лики на заре. Исторические повести“;
  • „Сказание об Ольге“;
  • „Сказание о Феодосии“;
  • „Феодорец Белый Клобучок“;
  • „Кто умирает“;
  • 1969 – „Смута. Мозаики“ (публикувано цялостно през 1976);
  • „Голод“;
  • „Болотников. Каравай на столе“;
  • „Чёрный день Василия Шуйского“;
  • „Марина. Кому наибольший кусок“;
  • „Гибель династии“;
  • 1970 – „Жизнь Мухаммеда“ (съвместно с Ю. Вахтин; публикувано през 1990).

Автобиографични есета[редактиране | редактиране на кода]

  • 1952 – „Заметки прозаика“;
  • 1960 – 1961 – „Из американских встреч“ (публикувано цялостно през 1964);
  • 1971 – „Из запасников памяти“;
  • 1972 – „Из письма“;
  • 1973 – „Моё и только моё. О моей жизни, книгах и читателях“ (публикувано цялостно през 1989).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Плоткин Л. А. Творчество Веры Пановой. М.; Л.: Советский писатель, 1962.
  • Нинов А. А. Вера Панова. — Л.: Лениздат, 1964.