Вернер Бергенгрюн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вернер Бергенгрюн
Werner Bergengruen
Портрет на Вернер Бергенгрюн (1929)
Портрет на Вернер Бергенгрюн (1929)
Роден 16 септември 1892 г.
Починал 4 септември 1964 г. (71 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение, пътепис
Награди Награда Вилхелм Раабе (1951)
Възпоменателна награда Шилер (1962)
Вернер Бергенгрюн в Общомедия

Вернер Бергенгрюн (на немски: Werner Bergengruen) (с цяло име Werner Max Oskar Paul Bergengruen) е немско-балтийски писател, автор на романи, разкази, есета, стихотворения и пътеписи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вернер Бергенгрюн е роден през 1892 г. в град Рига, който по това време принадлежи на Руската империя, губерния Ливония. Израства в Любек, където учи в гимназия. През 1911 г. следва теология в Марбург. По-късно преминава към германистика и история на изкуството, но не успява да завърши.

Премества се в Мюнхен. По време на Първата световна война служи като лейтенант и през 1919 г. се присъединява към „балтийското опълчение“ за борба с болшевиките.

През 1923 г. Бергенгрюн започва да пише романи и разкази и през 1927 г. решава да стане писател на свободна практика. Докато по-ранните му творби са със съзерцателен характер и размишляват върху метафизични и религиозни проблеми, нашествоето на нацизма го подтиква да създава политически произведения.

Най-успешният му роман „Великият тиранин и съдът“ („Der Großtyrann und das Gericht“), публикуван през 1935 г., изобразява епохата на Ренесанса, но често се разглежда като ясна алегория за политическата ситуация в Германия.

През 1936 г. Бергенгрюн преминава към Католическата църква. През 1937 г. е изключен от гьобелсовата имперска книжовна камара като негоден да допринася за немската култура

През 1942 г. къщата му в Мюнхен е унищожена от бомбардировките и Бергенгрюн се премества в курорта Ахенкирх в Тирол.

След Втората световна война живее в Швейцария, Рим и накрая в Баден-Баден, където умира през 1964 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Gesetz des Atum, Roman, 1923
  • Rosen am Galgenholz, Erzählungen, 1923
  • Schimmelreuter hat mich gossen, Erzählungen
  • Das Brauthemd, Erzählungen, 1925
  • Das große Alkahest, Roman, 1926, 1938
  • Das Buch Rodenstein, Novellenzyklus, 1927, 1951
  • Das Kaiserreich in Trümmern, historischer Roman, 1927
  • Der tolle Mönch, Erzählungen, 1930
  • Herzog Karl der Kühne oder Gemüt und Schicksal, historischer Roman, 1930, 1943
  • Die Woche im Labyrinth, Roman, 1930
  • Capri, Gedichte, 1930
  • Der goldene Griffel, Roman, 1931
  • Zwieselchen, Kinderbuch, 1931 ff.
  • Der Wanderbaum, Gedichte, 1932
  • Kaschubisches Weihnachtslied, Gedichte
  • Die Feuerprobe, Novelle, 1933
  • Die Ostergnade, Erzählung, 1933
  • Deutsche Reise. Ein Erinnerungsbuch, 1934
  • Die Schnur um den Hals, 1935
  • Der Großtyrann und das Gericht, Renaissance-Roman, 1935
    • Dramatisierung: Günther Fleckenstein, 1962
    • Verfilmung: Günther Fleckenstein, 1966[1]
  • Die Rose von Jericho, Gedichte, 1936
  • Die drei Falken, Erzählung, 1937
  • Der ewige Kaiser, Gedichte, 1937
  • Die verborgene Frucht, Gedichte, 1938
  • E. T. A. Hoffmann, Biographie, 1939
  • Die Leidenschaftlichen, Erzählung 1939
  • Der Tod von Reval, Erzählungen, 1939
  • Am Himmel wie auf Erden, historischer, Roman 1940
  • Der spanische Rosenstock, Erzählung, 1940
  • Das Hornunger Heimweh, Erzählung, 1942
  • Schatzgräbergeschichte, 1942
  • Dies irae, Gedichte, 1945
  • Zauber- und Segenssprüche, 1946
  • Die Sultansrose, Erzählungen, 1946
  • Das Beichtsiegel, Erzählung, 1946
  • Jungfräulichkeit, Novelle, 1947
  • Pelageja, Roman, 1947
  • Sternenstand, Erzählung, 1947
  • Die Hände am Mast, Erzählung, 1948
  • Römisches Erinnerungsbuch, 1949
  • Das Feuerzeichen, Roman, 1949
  • Der Teufel im Winterpalais, Erzählung, 1949
  • Das Tempelchen, Erzählung, 1950
  • Die heile Welt, Gedichte, 1950
  • Die letzte Reise, Erzählung, 1950
  • Zwieselchen, Kinderbuch, 1951
  • Lombardische Elegie, Lyrik, 1952
  • Der letzte Rittmeister, Erzählband, 1952
  • Der Pfauenstrauch, Erzählung, 1952
  • Nachricht vom Vogel Phönix, Erzählung, 1952
  • Die Flamme im Säulenholz, Erzählungen, 1952
  • Das Geheimnis verbleibt, Aufzeichnungen und Bekenntnisse, 1952
  • Die Sterntaler, Erzählung, 1953
  • Die Rittmeisterin, Roman, 1954
  • Die Fahrt des Herrn von Ringen, Erzählungen, 1955
  • Die Zwillinge aus Frankreich, Erzählungen, 1955
  • Mit tausend Ranken, Gedichte, 1956
  • Das Netz, Novelle, 1956
  • Hubertusnacht, Erzählung, 1957
  • Bärengeschichten, Erzählung, 1959
  • Zorn, Zeit und Ewigkeit, Erzählungen, 1959
  • Der dritte Kranz, Roman, 1962
  • Die Schwestern aus dem Mohrenland, Erzählung, 1963
  • Räuberwunder, Erzählung, 1964
  • Die schönsten Novellen, 1965
  • Dichtergehäuse, Autobiographie, 1966
  • Und dein Name ausgelöscht, Erzählungen, 1971
  • Schnaps mit Sakuska, Baltisches Lesebuch, 1986
  • Compendium Bergengruenianum, Aufzeichnungen 1940–45, 1992
  • Von Riga nach anderswo oder Stationen eines Lebens, Bücher, Reisen, Begegnungen, 1992

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]