Вернер Бергенгрюн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вернер Бергенгрюн
Werner Bergengruen
WP Werner Bergengruen.jpg
Портрет на Вернер Бергенгрюн (1929)
Роден 16 септември 1892 г.
Починал 4 септември 1964 г. (71 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение, пътепис
Награди Награда Вилхелм Раабе (1951)
Възпоменателна награда Шилер (1962)
Вернер Бергенгрюн в Общомедия

Вернер Бергенгрюн (на немски: Werner Bergengruen) (с цяло име Werner Max Oskar Paul Bergengruen) е немско-балтийски писател, автор на романи, разкази, есета, стихотворения и пътеписи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вернер Бергенгрюн е роден през 1892 г. в град Рига, който по това време принадлежи на Руската империя, губерния Ливония. Израства в Любек, където учи в гимназия. През 1911 г. следва теология в Марбург. По-късно преминава към германистика и история на изкуството, но не успява да завърши.

Премества се в Мюнхен. По време на Първата световна война служи като лейтенант и през 1919 г. се присъединява към „балтийското опълчение“ за борба с болшевиките.

През 1923 г. Бергенгрюн започва да пише романи и разкази и през 1927 г. решава да стане писател на свободна практика. Докато по-ранните му творби са със съзерцателен характер и размишляват върху метафизични и религиозни проблеми, нашествоето на нацизма го подтиква да създава политически произведения.

Най-успешният му роман „Великият тиранин и съдът“ („Der Großtyrann und das Gericht“), публикуван през 1935 г., изобразява епохата на Ренесанса, но често се разглежда като ясна алегория за политическата ситуация в Германия.

През 1936 г. Бергенгрюн преминава към Католическата църква. През 1937 г. е изключен от гьобелсовата имперска книжовна камара като негоден да допринася за немската култура

През 1942 г. къщата му в Мюнхен е унищожена от бомбардировките и Бергенгрюн се премества в курорта Ахенкирх в Тирол.

След Втората световна война живее в Швейцария, Рим и накрая в Баден-Баден, където умира през 1964 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Gesetz des Atum, Roman, 1923
  • Rosen am Galgenholz, Erzählungen, 1923
  • Schimmelreuter hat mich gossen, Erzählungen
  • Das Brauthemd, Erzählungen, 1925
  • Das große Alkahest, Roman, 1926, 1938
  • Das Buch Rodenstein, Novellenzyklus, 1927, 1951
  • Das Kaiserreich in Trümmern, historischer Roman, 1927
  • Der tolle Mönch, Erzählungen, 1930
  • Herzog Karl der Kühne oder Gemüt und Schicksal, historischer Roman, 1930, 1943
  • Die Woche im Labyrinth, Roman, 1930
  • Capri, Gedichte, 1930
  • Der goldene Griffel, Roman, 1931
  • Zwieselchen, Kinderbuch, 1931 ff.
  • Der Wanderbaum, Gedichte, 1932
  • Kaschubisches Weihnachtslied, Gedichte
  • Die Feuerprobe, Novelle, 1933
  • Die Ostergnade, Erzählung, 1933
  • Deutsche Reise. Ein Erinnerungsbuch, 1934
  • Die Schnur um den Hals, 1935
  • Der Großtyrann und das Gericht, Renaissance-Roman, 1935
    • Dramatisierung: Günther Fleckenstein, 1962
    • Verfilmung: Günther Fleckenstein, 1966[1]
  • Die Rose von Jericho, Gedichte, 1936
  • Die drei Falken, Erzählung, 1937
  • Der ewige Kaiser, Gedichte, 1937
  • Die verborgene Frucht, Gedichte, 1938
  • E. T. A. Hoffmann, Biographie, 1939
  • Die Leidenschaftlichen, Erzählung 1939
  • Der Tod von Reval, Erzählungen, 1939
  • Am Himmel wie auf Erden, historischer, Roman 1940
  • Der spanische Rosenstock, Erzählung, 1940
  • Das Hornunger Heimweh, Erzählung, 1942
  • Schatzgräbergeschichte, 1942
  • Dies irae, Gedichte, 1945
  • Zauber- und Segenssprüche, 1946
  • Die Sultansrose, Erzählungen, 1946
  • Das Beichtsiegel, Erzählung, 1946
  • Jungfräulichkeit, Novelle, 1947
  • Pelageja, Roman, 1947
  • Sternenstand, Erzählung, 1947
  • Die Hände am Mast, Erzählung, 1948
  • Römisches Erinnerungsbuch, 1949
  • Das Feuerzeichen, Roman, 1949
  • Der Teufel im Winterpalais, Erzählung, 1949
  • Das Tempelchen, Erzählung, 1950
  • Die heile Welt, Gedichte, 1950
  • Die letzte Reise, Erzählung, 1950
  • Zwieselchen, Kinderbuch, 1951
  • Lombardische Elegie, Lyrik, 1952
  • Der letzte Rittmeister, Erzählband, 1952
  • Der Pfauenstrauch, Erzählung, 1952
  • Nachricht vom Vogel Phönix, Erzählung, 1952
  • Die Flamme im Säulenholz, Erzählungen, 1952
  • Das Geheimnis verbleibt, Aufzeichnungen und Bekenntnisse, 1952
  • Die Sterntaler, Erzählung, 1953
  • Die Rittmeisterin, Roman, 1954
  • Die Fahrt des Herrn von Ringen, Erzählungen, 1955
  • Die Zwillinge aus Frankreich, Erzählungen, 1955
  • Mit tausend Ranken, Gedichte, 1956
  • Das Netz, Novelle, 1956
  • Hubertusnacht, Erzählung, 1957
  • Bärengeschichten, Erzählung, 1959
  • Zorn, Zeit und Ewigkeit, Erzählungen, 1959
  • Der dritte Kranz, Roman, 1962
  • Die Schwestern aus dem Mohrenland, Erzählung, 1963
  • Räuberwunder, Erzählung, 1964
  • Die schönsten Novellen, 1965
  • Dichtergehäuse, Autobiographie, 1966
  • Und dein Name ausgelöscht, Erzählungen, 1971
  • Schnaps mit Sakuska, Baltisches Lesebuch, 1986
  • Compendium Bergengruenianum, Aufzeichnungen 1940–45, 1992
  • Von Riga nach anderswo oder Stationen eines Lebens, Bücher, Reisen, Begegnungen, 1992

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]