Вертискос (дем Лъгадина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За планината, в която се намира вижте Богданска планина. За града в Република Македония вижте Берово.

Вертискос
Βερτίσκος
— село —
Гърция
40.8822° с. ш. 23.2264° и. д.
Вертискос
Централна Македония
40.8822° с. ш. 23.2264° и. д.
Вертискос
Солунско
40.8822° с. ш. 23.2264° и. д.
Вертискос
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Надм. височина 749 m
Население 389 души (2001)

Вертискос или Берово (на гръцки: Βερτίσκος, до 1927 Μπέροβα, Берова[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 389 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Вертискос е разположен в центъра на Богданска планина (Вертискос) между селата Висока (Оса) и Сухо (Сохос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато за пръв път в османски документи от 1697 година като изцяло християнско село с 67 домакинства.[2]

В XIX век Берово е гръцко село в Лъгадинска каза заобиколено от турски и български екзархийски и гъркомански села. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е от XVIII век,[3] а гробищната „Свети Георги“ е строена около 1830 година, като в нея има икони от началото на XVII век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Берова (Bérova) живеят 480 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Берово (Berovo) е показано като село с 97 домакинства и 430 жители гърци.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Берово живеят 1100 жители гърци християни.[7]

В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Берово (Berovo) има 890 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[9]

Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

Селото Берово се намира в северния край на Лъгадинската околия. Разположено е високо над морското равнище, около 700 m, в западната част на планината Бешик даг, почти на самия водораздел. То е център на пътища, водещи от Лъгадинската околия за Сярското поле... Минаваше като едно от чисто гръцките села в Лъгадинска околия. Името му обаче, както и някои от обичаите и нравите на населението му, напомняха за българския му произход. Жителите му се занимаваха със земеделие, скотовъдство и търговия.[10]

В селото е установена българска военна власт и е оставен старият кмет грък, който първоначално е във връзка с българските власти в Негован и Лъгадина. Но през ноември в селото се настанява гръцка войска и в него е установено гръцко общинско управление.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година Берово попада в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Вертискос. До 2011 година селото е част от дем Богданска планина (Вертискос) на ном Солун.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вертискос
  • Flag of Greece.svg Ангелос Георгиу (Άγγελος Γεωργίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[12]
  • Flag of Greece.svg Астериос Димитриу (Αστέριος Δημητρίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[12]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Дакос (Αθανάσιος Δάκος), свещеник и гръцки андартски деец
  • Flag of Greece.svg Георгиос Апостолу (Γεώργιος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, обвинен е в убийството на българите Митру Стоян, свещеника Илия, Митре Божик и Б.Георгиев, но е оправдан[12]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Даку (Γεώργιος Ντάκου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[12]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Папаскулаку (Γεώργιος Παπασκουλάκου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[12]
  • Flag of Greece.svg Панайотис Теодосиу (Παναγιώτης Θεοδοσίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[12]
  • Flag of Greece.svg Стерьос Папагеоргиу (Στέργιος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[12]
Починали във Вертискос

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. „www.ekathimerini.com. Vertisko: Thessaloniki’s greenest 'outer suburb', Jan 28, 2011“, архив на оригинала от 31 януари 2011, https://web.archive.org/web/20110131071749/http://www.ekathimerini.com/4dcgi/_w_articles_wsite8_1_28/01/2011_375803, посетен 31 януари 2011 
  3. ΣΗΜΑΝΤΙΚΟΙ ΙΣΤΟΡΙΚΟΙ ΤΟΠΟΙ Ν.ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ. // agro-tour.net. Посетен на 18 юни 2018.
  4. Βερτίσκος. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 8 юни 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
  9. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  10. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 197 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  11. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 197 – 198 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  12. а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
  13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 20. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония