Верхоянски хребет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Верхоянски хребет
Werchojansk-Gebirge.jpg
Relief Yakutia.png
67° с. ш. 129° и. д.
Местоположение на картата на Русия Якутия
Общи данни
Местоположение Флаг на Русия Русия
Якутия
Най-висок връх Орулган
Надм. височина 2 389 m
Location Verkhoyansk Range.PNG

Верхоянски хребет (на руски: Верхоянский хребет; на якутски: Үөһээ Дьааҥы сис хайата) е планинска верига в Североизточен Сибир с дължина около 1200 km и широчина от 100 до 250 km. Най-високият връх е Орулган – 2389 m. Започва от р. Томпо (Томпонски улус), извива се като подкова на запад и достига бреговете на море Лаптеви (част от Северния ледовит океан) при делтата на р. Лена.[1][2]

Изграден е от варовици, пясъчници, кварцити. Във високите части преобладава алпийски релеф. Има целогодишни ледници в долините. Верхоянският хребет е вододел за реките Лена (на запад), Яна (изток), Алдан и Томпо (на юг).

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е планински, субарктичен. Характерни са кратко лято и продължителна зима с много ниски температури (-50 °C и по-ниски). Слаби валежи, предимно от сняг. От ледниците се оттичат малки потоци. Извират няколко по-големи реки: Яна (с горното си течение Сартанг), Битинтай (ляв приток на Яна), Омолой, Томпо, и др. Реките замръзват в периода от септември до май.[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Батагай, Батагай-Алита, Верхоянск, Есе-Хайя.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Има находища на злато, калай, олово, цинк, въглища и др.[1] Добивът е силно затруднен поради суровия климат. До 1990 – 91 година добивът на полезни изкопаеми е подкрепян и финансиран от тогавашната власт. Днес тази промишленост запада, остават действащи само няколко златни находища.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Срещат се редки гори от лиственици, ели, тополи.

Външни препратки:[редактиране | редактиране на кода]

Зимна експедиция 2005

Източници[редактиране | редактиране на кода]