Веселие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Веселие
Панорамен изглед на село Веселие
Панорамен изглед на село Веселие
Общи данни
Население 837 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 61,054 km²
Надм. височина 117 m
Пощ. код 8145
Тел. код 05504
МПС код А
ЕКАТТЕ 10731
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Приморско
Димитър Германов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Веселие
Стойчо Карабинов
(ГЕРБ)
Веселие в Общомедия

Веселие е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долина близо до река Ропотамо в Странджа планина, на около 30 км от Бургас по пътя за Приморско. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти – Приморско и Созопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Веселие е създадено по време на османската власт към 1731 г. Земите около селото стопанисвал Съръм Бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса.

През 1861 г. в близост до селото се настанява група от черкези, изселени от района на Кавказ. Черкезите създават свое селище на име Ченгер, но всички опити на официалната турска власт да превърне кавказците в земеделци се провалят. Черкезите се отдават на грабежи, кражби на добитък, изнасилвания и убийства. По време на Руско-турската война от 1877 – 78 г. черкезите от село Ченгер участват в различни разбойнически шайки и тероризират местното население. Някои от тях са мобилизирани в армията на Мехмед Али паша, разположена в Североизточна България. След общото отстъпление на османската армия през зимата на 1878 г., черкезите от Ченгер напускат селото и се преселват в Турция.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство. В селото има една църква"Св.Илия", основно ремонтирана преди 6 години, параклис „Св.Илия“ и параклис „Св.Св. Константин и Елена“


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира църквата св. Илия, а извън него – параклисът св. Константин и Елена. На възвишението Мара и Лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовник и убита на възвишението Мара и лишанка) – възвишението е наречено на името на девойката, която е преследвана и заловена там от турците. Там тя издъхнала от куршума на своите турски преследвачи. Беят заповядал да разкъсат ризата на този юнак и да видят какво смело сърце носи. Когато разкъсали ризата и видели, че това е жена, всички турци ахнали и побегнали, крещейки, че това е лишан/белег, знак/.Оттогава върхът носи името на Мара -Лишанка, кръст, скован от 2 дървени пръчки и плоча с името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, което е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. Възможно е обаче това име да е остатък от обичая Мара Лишанка, който се изпълнява в тази част на България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

За празника на селото се чества първата неделя от месец Август или последната неделя от месец Юли. Като празненствата започват от събота с детски състезания, а в неделя се провеждат традиционните за района на Странджа народни борби, в които взимат участие дори чужденци.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Книгите на Георги Мавродиев: „Весело Веселие“, „Весело за веселийските снахи и зетьове“ и др.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ледник Веселие в Антарктика е наименуван на селището.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Veselie Glacier. SCAR Composite Antarctic Gazetteer

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]