Веселие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Веселие (село))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веселие
Панорамен изглед на село Веселие
Панорамен изглед на село Веселие
Общи данни
Население 837 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 61,054 km²
Надм. височина 185 m
Пощ. код 8145
Тел. код 05504
МПС код А
ЕКАТТЕ 10731
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Приморско
Димитър Германов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Веселие
Стойчо Карабинов
(ГЕРБ)
Веселие в Общомедия

Веселие е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долина близо до река Ропотамо в Странджа планина, на около 30 км от Бургас по пътя за Приморско. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти – Приморско и Созопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Веселие е създадено по време на османската власт към 1731 г. Земите около селото стопанисвал Съръм Бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса.

През 1861 г. в близост до селото се настанява група от черкези, изселени от района на Кавказ. Черкезите създават свое селище на име Ченгер, но всички опити на официалната турска власт да превърне кавказците в земеделци се провалят. Черкезите се отдават на грабежи, кражби на добитък, изнасилвания и убийства. По време на Руско-турската война от 1877 – 78 г. черкезите от село Ченгер участват в различни разбойнически шайки и тероризират местното население. Някои от тях са мобилизирани в армията на Мехмед Али паша, разположена в Североизточна България. След общото отстъпление на османската армия през зимата на 1878 г., черкезите от Ченгер напускат селото и се преселват в Турция.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство. В селото има една църква"Св.Илия", основно ремонтирана преди 6 години, параклис „Св.Илия“ и параклис „Св.Св. Константин и Елена“


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира църквата св. Илия, а извън него – параклисът св. Константин и Елена. На възвишението Мара и Лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовник и убита на възвишението Мара и лишанка) – възвишението е наречено на името на девойката, която е преследвана и заловена там от турците. Там тя издъхнала от куршума на своите турски преследвачи. Беят заповядал да разкъсат ризата на този юнак и да видят какво смело сърце носи. Когато разкъсали ризата и видели, че това е жена, всички турци ахнали и побегнали, крещейки, че това е лишан/белег, знак/.Оттогава върхът носи името на Мара -Лишанка, кръст, скован от 2 дървени пръчки и плоча с името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, което е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. Възможно е обаче това име да е остатък от обичая Мара Лишанка, който се изпълнява в тази част на България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

За празника на селото се чества първата неделя от месец Август или последната неделя от месец Юли. Като празненствата започват от събота с детски състезания, а в неделя се провеждат традиционните за района на Странджа народни борби, в които взимат участие дори чужденци.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Книгите на Георги Мавродиев: „Весело Веселие“, „Весело за веселийските снахи и зетьове“ и др.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ледник Веселие в Антарктика е наименуван на селището.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Veselie Glacier. SCAR Composite Antarctic Gazetteer

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]