Веселина Геновска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веселина Геновска
българска писателка
Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Литература
Период 1934 – 1960

Веселина Маринова Геновска е българска писателка, преводачка и общественичка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 октомври 1911 в гр. Левски. Завършва прогимназия в родния си град и постъпва в професионално домакинско училище. Работи в шивашко ателие в София и продължава да се образова във вечерна гимназия. Машинописка е в адвокатска кантора. Самообразова се, научава френски, чешки, полски, словашки и руски. През 1936/37 г. завършва театралната студия, ръководена от режисьора Боян Дановски.

Публикува от средата на 30-те години на ХХ век. До 1944 г. издава няколко сборника с разкази и осем повести. След 1944 г. се ориентира към по-мащабно епично творчество: исторически романи, но и други, свързани със строителството, появата на различни заводи и т.н., определяни като „производствени романи“.

През 1946/47 г. работи във Варшава като аташе по печата в българската легация. През 1959 г. е назначена за директор на Българския културен център в Прага, където развива многостранна културна дейност. Умира на 18 октомври 1960 г. в Прага.

Членува в Клуба на българските писателки до 1944, а след това – в Съюза на българските писатели. В творчеството си до 1944 г. се фокусира върху женската проблематика, характерна за епохата. За кратко време се налага като позната и добра разказвачка. По времето на социалистическия период създава някои исторически, но и някои конюнктурни произведения.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

до 1944 година
  • От майчин дом до пазаря на любовта (1934) – разкази;
  • Сестра Добринова (1936) – повест;
  • Пропасти (1938) – повест;
  • Седемте пръстена (1938) – повест;
  • Две майки (1938) – повест;
  • Лицата на огледалото (1938) – разкази;
  • Огън, който блуждае (1939) – повест;
  • Театрално училище (1939) – повест.
След 1944 г
  • Стъклени стени (1945) – повест;
  • Братя (1947) – повест;
  • Стачка (1949) – роман;
  • Любима земя (1954) – роман;
  • Ламби Кандев (1955) – биографичен очерк;
  • Тревожна пролет (1957) – роман
  • Седем години (1960) – роман;
  • Слънчева долина (1960) – роман
  • Пролетни води (1961) – повест;
  • Избрани разкази – 1961 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михайлов, Петър. 105 години от рождението на писателката Веселина Геновска. // Дума, 2 декември 2016 г. Посетен на 29 април 2019 г.
  2. Речник на българската литература том. 1. , София: БАН, стр. 255 – 256.