Веселин Маринов
Веселин Маринов | |
---|---|
български певец | |
![]() По време на концерт в Созопол, 6 август 2017 г. | |
Роден | |
Музикална кариера | |
Стил | поп музика, прогресив рок, българска народна музика |
Инструменти | китара, вокал, комплект барабани |
Глас | баритон |
Активност | от 1981 г. |
Лейбъл | Пайнер, Балкантон |
Участник в | Импулс |
Уебсайт | veselinmarinov.com |
Веселин Маринов в Общомедия |
Веселин Маринов е български поп певец.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град Полски Тръмбеш на 4 август 1961 г., в семейството на Стефан и Йорданка Маринови. Има брат, който е с шест години по-голям от него. Веселин Маринов се занимава с музика от седми клас, когато става барабанист на ученическа група. По-късно става вокалист и композитор на групата. През есента на 1981 г. е поканен за вокалист в рок група „Импулс“. Чуват го на една от промоциите в родния му град, провеждани всеки месец в Дома на съветско-българската дружба или в зала на консерваторията, където следва. Първата му изява с „Импулс“ е на 2 декември 1981 г. във Видин. Първата записана песен на певеца с групата е „Среднощна музика“ в стил прогресив рок. Също така композира песента „Ти дойде“, спечелила първа награда на Младежки конкурс за забавна песен. Първия си самостоятелен концерт изнася в Софийската опера.[1] През 1983 г. завършва Естрадния отдел на консерваторията в класа на Петър Димитров. В този курс са още Диана Дафова, Нели Рангелова, Ваня Костова, Георги Христов и Богдан Томов. През 1984 г. се разболява от възли на гласните струни и претърпява две операции. Лекарите не му дават надежда, че ще продължи да пее и напуска „Импулс“.
През 1988 г. „Балкантон“ издава единствената му малка самостоятелна грамофонна плоча, озаглавена „Веселин Маринов“, съдържаща песните „Може да твори човек“ и „Припомнена песен“,[2] и първата му дългосвиреща плоча, озаглавена „От любов“.[3] В плочата „От любов“ е записана единствената песен в репертоара му по музика на композиторката Зорница Попова и по текст на сливенския поет Йордан Янков – „Припомни си моето име“. През 1990 година „Балкантон“ издава втората му и последна дългосвиреща плоча, озаглавена „За любовта“, в която са първите песни за Веселин Маринов по музика на Тончо Русев – „Ако знам“ и „Всяка болка отминава“, но плочата няма никакъв успех и почти всичките ѝ бройки са изкупени от Веселин Маринов. В периода 1988 – 1990 г. певецът изпада в дълбока творческа криза и решава да замине за Германия. Там работи с агенция, която се занимава с представянето на различни модни колекции. След 4 години, през които е отделен от семейството си, издава два албума на немски език. Връща се в България. Печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей+“. През 1993 г. музикална компания „Мега София“ издава първата му компилация „Хитове“ на аудиокасета, съдържаща най-големите му хитове дотогава: „На пристана любов“, „Припомни си моето име“, „Кръг“, „Пиано за двама“, „Констраст“ и „Нощ над града“. През 1995 г. записва албума „Горчиво вино“, достигащ 185-хиляден тираж, и се нарежда сред най-продаваните албуми в България.[4] Успехът на „Горчиво вино“ го кара да остане в България. Песента „Горчиво вино“ става „Мелодия на годината“ за 1994 г.[5] и печели радиоконкурса „Пролет“ през 1995 г.[6]
След тригодишна пауза, през 1998 г., записва албума „Трифон Зарезан“, след него последователно следват албумите „Вино и любов“ (1999), „Винарната на любовта“ (2000), който е изцяло по музика на Тончо Русев, „Моя луда любов“ (2001) и „Моите песни“ (2002).
След 1998 г. Веселин Маринов записва почти всяка година нов албум, като сам си продуцира албумите (от „Трифон Зарезан“ насам) и ги представя на концертите си из цялата страна.
През 2003 г. записва два албума: „Пожарите на любовта“ и първия си коледен албум „Коледен сън“. На 17 април 2003 г. изнася грандиозен спектакъл в зала 1 на НДК, на който представя „Пожарите на любовта“.[7]
Следват албумите „Избрах за вас с любов (2004), „Осъден на щастие“ (2005), „Моят живот“ (2006), „Да се събудиш до мен – любовни балади“ (2007) и „Хубава жена“ (2008).
През 2010 година, за втори път в кариерата си, записва 2 албума в една календарна година – „Още един хубав ден“ и втория си коледен албум „Най-скъпият подарък на света“. На следващата 2011 година записва юбилейната си колекция „Веселин Маринов – 30 години на сцена“, включваща в три компакт-диска 50 от най-хубавите песни в репертоара си, тъй като през тази година той навършва 50 години и 30-годишен творчески юбилей. В този албум е включена и песента „Нашата полиция“, която е неофициален химн на Министерството на вътрешните работи.[8][9][10] Песента е представена на празника на МВР през 2010 г. и е единствената нова песен в колекцията. На 2 декември 2011 г. се навършват 30 години от първата му концертна изява, затова певецът подчинява цялата година на този творчески юбилей, като представя най-популярните си песни с концерти в продължение на над два часа и половина в цялата страна. През същата 2011 г. издава още един албум – „Горькая любовь“, съдържащ някои от най-големите хитове на Веселин Маринов, записан на руски език и издаден в Русия.[11]
През 2012 г. записва албума си „Един мъж на 50“. Следва албумът „Носталгия“ от 2013 г., в който певецът изпълнява добре познати и обичани български песни от репертоара на български поп изпълнители. На следващата година записва албума „Островът на любовта“ (2014).[12]
През 2014 г. Веселин Маринов е рекламно лице на олио „Плиска“.[13][14]
През 2015 г. в родния си град основава и организира конкурса за млади певци „Полските щурчета“, който се провежда всяка година през месец септември, а победителите биват наградени. Понастоящем организатор е община Полски Тръмбеш.[15][16][17] На 9 декември с. г. изнася голям коледен концерт в зала 1 на НДК. Заедно със стотици деца пее „Над смълчаните полета“, „Шаро и първият сняг“ и „Тиха нощ, свята нощ“. Певецът посвещава три песни на децата в публиката и ги изпълнява в съпровод на две китари. Освен с децата, на сцената Маринов пее и с трио „Сопрано“ песента „Time to Say Goodbye“. На концерта изпълнява някои от големите си хитове, песни от двата си коледни албума и представя нова песен – „Жената на живота ми“. Тя е включена в албума „Предстви си...“ (2017).
На 30 ноември 2016 г. певецът изнася голям юбилеен спектакъл, озаглавен „35 години на сцена“, в зала „Арена Армеец“, на който присъстват 13000 души. Специално за концерта е изградена двуетажна сцена, 210 кв. м. видеостена, а голям оркестър с утвърдени музиканти, вокалисти и балерини поддържат Маринов на сцената.[18][19][20] През същата година в периода 14 март – 15 август Веселин Маринов изнася 50 концерта из цялата страна, на които представя песните от юбилейната компилация „Златни хитове“.[21]
През 2016 г. записва юбилейна компилация с някои от най-хубавите си песни, посветена на 35-годишната му сценична дейност. Озаглавена е „Златни хитове“ и съдържа общо 68 песни в три аудио диска и един видео диск.[22]
През 2017 г. записва албума „Представи си…“,[23] а през 2019 г. – „Легенда за любовта“, в който е записана последната песен на Бисер Киров „Приятелю мой“, написана през 2016-а, малко преди да почине.[24]
На 15 април 2020 г. изнася първия си концерт, излъчен по интернет. Причината за това е пандемията от COVID-19.[25]
През 2020 г. пише автобиографичната си книга „От любов“.[26][27]
Освен поп песни, в репертоара си Веселин Маринов има и авторски фолклорни песни: „Слънце зайде“ (записана в албума „Горчиво вино“), „Песен искам“ (в албума „Осъден на щастие“), „Първа младост“ (в албума „Хубава жена“) и много други.
През годините за него песни са писали композиторите Тончо Русев, който е написал около 100 песни за Веселин Маринов, Зорница Попова, Мария Ганева, Найден Андреев, Красимир Гюлмезов и други.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
- През 1983 г. среща първата си жена – Мария, която по това време е кандидат-студентка в Консерваторията, а през 1988 г. ражда дъщеря им Йоана. Бракът му с Мария трае 20 години. След това се развеждат и певецът губи гласа си, като изпада в депресия.[28]
- През 90-те години играе футбол на любителско ниво в отбора на Сиконко (Климентово)[29] и Ловико (Сухиндол). Прекратява кариерата си поради скъсано ахилесово сухожилие.[30][31]
- На 10 октомври 2009 г. Веселин Маринов сключва църковен брак с втората си жена – Цветанка.[32][33] През 2010 г. певецът посвещава на Цветанка албума си „Още един хубав ден“,[34][35] а през 2011 г. двамата се разделят.
- Понастоящем има връзка с жена на име Веселина.[28]
- На 14 юни 2020 г. става дядо на близнаци – Веселин и Цветелина.[36]
- Веселин Маринов е в много близки приятелски отношения с бившия министър на вътрешните работи и настоящ лидер на партия „Републиканци за България“ Цветан Цветанов.[37][38][39]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]
- Веселин Маринов (1988)
(SP, Балкантон – ВТК 3916)[2]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- От любов (1988)
- За любовта (1990)
- Liebes Lieder (Любовни песни) (1992) – издаден в Германия
- Die Sprache der Tranen (Езикът на сълзите) (1993) – издаден в Германия
- Горчиво вино (1995)
- Трифон Зарезан (1998)
- Вино и любов (1999)
- Винарната на любовта (2000)
- Моята луда любов (2001)
- Моите песни (2002)
- Пожарите на любовта (2003)
- Коледен сън (2003)
- Осъден на щастие (2005)
- Моят живот (2006)
- Хубава жена (2008)
- Още един хубав ден (2010)
- Най-скъпият подарък на света (2010)
- Горькая любовь (2011) – издаден в Русия
- Един мъж на 50 (2012)
- Носталгия (2013)
- Островът на любовта (2014)
- Представи си... (2017)
- Легенда за любовта (2019)
Компилации[редактиране | редактиране на кода]
- Хитове (1993)
- Избрах за вас с любов (2004) – 2 CD
- Да се събудиш до мен – Любовни балади (2007)
- 30 години на сцена (2011) – 3 CD
- Златни хитове (2016) – 3 CD, 1 DVD
Други песни[редактиране | редактиране на кода]
- „Спомен“ (1985) – м. и ар. Любомир Денев, т. Волен Николаев – първи запис
- „Мъжка песен“ (1986) – м. Георги Денков, т. Михаил Белчев, ар. Панайот Славчев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей“
- „Грузия, обичам те“ (1986) – с участието на Кристина Димитрова и Георги Денков – м. Георги Денков, т. Иван Тенев, ар. Кристиян Бояджиев – от малка плоча на Бюро за младежки туризъм „Орбита“
- „Вуйчовата“ (1987) – с участието на Богдан Томов, Ася и Той, Кристиян Бояджиев, Асен Драгнев и Георги Денков (група „Нови коледари“) – м. Атанас Бояджиев, т. Димитър Керелезов, ар. Кристиян Бояджиев – от плочата „Коледари“
- „Тиква“ (1988) – м. и ар. Асен Драгнев и Иван Платов, т. Димитър Керелезов – от плочата „Парад на плодовете“
- „Щъркел“ (1988) – м. и ар. Асен Драгнев и Румен Бояджиев, т. Живко Колев – от плочата „21 забавни детски песни за животните“
- „Контраст“ (1988) – м. и ар. Борис Чакъров, т. Иван Тенев, съпровожда ЕСО на БТР – от фестивала „Златният Орфей“
- „Завръщане“ (1989) – м. Йордан Чубриков, т. Иван Тенев, ар. Борис Чакъров – от плочата „Песни за Омуртаг от Йордан Чубриков“
- „Весел пленник“ (1990) – м. Симеон Панчев, т. Ваньо Вълчев, ар. Александър Савелиев – от плочата „Панорама на младите 4“
- „Тази песен е за вас“ (1990) – м. и ар. Йордан Чубриков, т. Емил Розин – от малка плоча на Завод „Мехатроника“ – Габрово
- „И ще те обичам“ (2004) – м. и ар. Пламен Велинов, т. Мариета Ангелова – от конкурса „Песни за София“
- „Далечен спомен“ (2005) – м. Кирил Икономов, т. Мая Нешкова – от албума на Кирил Икономов „За приятелите наши...“
- „Къде си“ (2005) – м. и т. Веселин Маринов
- „Песен за Благоевград“ (2005) – м. и т. Димитър Янев, ар. Пламен Велинов – от албума „Македония фолк – Благоевград“
- „С любов до край“ (2005) – м. и т. Атанас Косев, ар. оркестър „Канарите“ – от албума „Празничен хоровод 2“
- „Песен за трендафилот“ (2006) – м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Пламен Велинов – от 10-и юбилеен фестивал „Еврофест“ – Скопие, Северна Македония
- „Песен за Варна“ (2007)
- „Коледа“ (2007) – с участието на Петя Буюклиева, Мариана Попова, Дани Милев, Йордан Караджов и Александър Мариновски (от група „Сигнал“) – м. Владимир Априлов и Пламен Велинов, т. Владимир Априлов, ар. Пламен Велинов – от сингъла „Коледа с Мото-Пфое“
- „Децата на България“ (2008) – с участието на Йордан Караджов („Сигнал“), Атанас Пенев (Б.Т.Р.), Миро, Деси Добрева, група „Акага“, Нина Николина, Калин Вельов и „Бон-бон“ – от проекта „Българската Коледа“
- „Нашата полиция“ (2010) – м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Пламен Велинов – песен за празника на МВР
- „Златна Добруджа“ (2010) – м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Пламен Велинов
Видеоалбуми[редактиране | редактиране на кода]
- Вино и любов (1999)
- Винарната на любовта (2000)
- Моя луда любов (2001)
- 20 години на сцена (2001)
- Моите песни (2002)
- Пожарите на любовта (2003)
- Коледен сън (2004)
- Избрах за вас с любов (2004)
- Осъден на щастие (2005)
- Моят живот (2006)
- Веселин Маринов (2006)
- Veselin Marinov Best Video Selection 1 (2006)
- Veselin Marinov Best Video Selection 2 (2007)
- 25 години на сцената (2007)
- Празничен концерт (2009)
- Още един хубав ден (2010)
- 30 години на сцена (2012)
- Един мъж на 50 (2012)
- Носталгия (2014)
- Островът на любовта (2015)
- Златни хитове (2016)
- 35 години на сцена (2017)
- Представи си... (2018)
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Първа награда и награда на публиката за песента „Ти дойде“ – Младежки фестивал за забавна песен – 1983 г.
- Втора награда за песента „На пристана любов“ – Младежки фестивал за забавна песен
- Първа награда за песента „Пиано за двама“ – Младежки фестивал за забавна песен
- Награда на Международния фестивал за млади изпълнители в Тбилиси, СССР – 1986 г.
- Голяма награда – фестивал Интервизия в Прага – 1989 г.
- Голяма награда – фестивал „Златният Орфей +“ – 1994 г.
- „Мелодия на годината“ за „Горчиво вино“ – 1994 г.
- Песента „Горчиво вино“ печели радиоконкурса „Пролет“ през 1995 г.[6]
- Втора награда за песента „Жена на балкона“ – радиоконкурс „Пролет“ – 1997 г.
- Първа награда за песента „Пирине вечен“ – Пирин фолк (Сандански) – 1998 г.
- Първа награда – фестивал Еврофест в Скопие – 1999 г.
- Първа награда за песента „Първа есен“ – Пирин фолк (Сандански) – 1999 г.
- Първа награда за песента „За това си струва“ – Пирин фолк /Сандански/ – 2000 г.
- Първа награда за песента „Един е Яне“ – Пирин фолк (Сандански) – 2001 г.
- Първа награда за песента „Любовна вечеря“ – Пирин фолк (Благоевград) – 2002 г.
- Грамота за изключителен принос към развитието на фестивала Пирин фолк с юбилейна статуетка – 2003 г.[40]
- Певец на годината – Годишни награди на телевизия „Планета“ – 2003 г.
- Почетен гражданин на Полски Тръмбеш от 2004 г.
- Трета награда и награда на публиката за песента „Песен искам“ – Пирин фолк (Банско) – 2004 г.
- Певец на годината – Годишни награди на телевизия „Планета“ – 2004 г.
- Певец на годината – Годишни награди на телевизия „Планета“ – 2005 г.
- Първа награда за албума „Коледен сън“ – „Кристална лира“ – 2005 г.
- Първа награда за концерта-представяне „Осъден на щастие“ – „Кристална лира“ – 2005 г.
- Награда за 25 г. активна творческа дейност – Годишни награди на телевизия „Планета“ – 2007 г.
- Специална награда от конкурса за млади певци „Полските щурчета“ в Полски Тръмбеш – 2019 г.[15]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Във всеки живот има върхове..., veselinmarinov.com
- ↑ а б „Веселин Маринов“ – ВТК 3916 (1988) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „От любов“ – ВТА 12271 (1988) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ Весела Кънчева, Веселин Маринов: „Горчиво вино“ отвори вратите на моята музикална кариера, Днесбг, 14 февруари 2017 г.
- ↑ За мен, Официален уебсайт на Веселин Маринов
- ↑ а б Победители в конкурса „Пролет“, БНР, Конкурс за нова българска поп и рок песен „Пролет“
- ↑ Веселин Маринов изнесе грандиозен спектакъл в зала 1 на НДК, Официален уебсайт на Веселин Маринов, 17 април 2003 г.
- ↑ Веско Маринов подари попфолк химн на МВР, Нюз.бг, 5 юли 2010 г.
- ↑ Веселин Маринов – Нашата полиция, химн на МВР Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., текстове.инфо
- ↑ Веселин Маринов направи химн на МВР, Вести.бг, 5 юли 2010 г.
- ↑ Веселин Маринов – Горькая любовь (2011), Официален уебсайт на Веселин Маринов
- ↑ Веселин Маринов – Островът на любовта (2014), Официален уебсайт
- ↑ Веско Маринов стана рекламно лице на олио, Благоевград.ком, 26 септември 2014 г.
- ↑ Веско Маринов рекламира олио, Добричутре.бг, 27 септември 2014 г.
- ↑ а б Веселин Маринов получи почетна награда в Полски Тръмбеш, сайт на телевизия „Планета“ – planeta.tv, 10 септември 2019 г.
- ↑ 24 май с „Полските щурчета“ на Веселин Маринов, сайт на телевизия „Планета“ – planeta.tv, 23 май 2017 г.
- ↑ Веселин Маринов: Искам „Полските щурчета“ да е визитната картичка на Полски Tръмбеш, сайт на телевизия „Планета“ – planeta.tv, 1 септември 2015 г.
- ↑ Веселин Маринов пя опера за първи път в зала 1 на НДК, в. „24 часа“, автор: Мила Попова, 10 декември 2015 г.
- ↑ Снимки от концерта на Веско Маринов по случай 35 г. на сцена, Офнюз, 2 декември 2016 г.
- ↑ Веселин Маринов се качи на стол и пя с 13 000 в „Арена Армеец“, 24 часа, автор: Мила Попова, 1 декември 2016 г.
- ↑ Веселин Маринов с юбилеен концерт в Арена Армеец, Официален уебсайт, 17 февруари 2016 г.
- ↑ Веселин Маринов – Златни хитове (2016), Официален уебсайт
- ↑ Представи си... (2017), Официален уебсайт
- ↑ Легенда за любовта (2019), Официален уебсайт
- ↑ Веселин Маринов с Великденски концерт online, сайт на телевизия „Планета“ – planeta.tv, 6 април 2020 г.
- ↑ „От любов“, Официален уебсайт на Веселин Маринов, 28 октомври 2020 г.
- ↑ Веселин Маринов издава автобиография, OFFNews, 28 октомври 2020 г.
- ↑ а б Веско Маринов остава без глас след развод № 1, Стандарт, 9 ноември 2020 г.
- ↑ Веселин Маринов разкри душата си пред свои почитатели
- ↑ Певците, които не станаха футболисти
- ↑ Веселин Маринов: До 38 години играх във В група
- ↑ Веселин Маринов се ожени в Шипка, Дарик нюз Стара Сагора, автор: Диляна Бобева, 10 октомври 2009 г.
- ↑ Веселин Маринов се ожени за дългогодишната си приятелка Цветанка Архив на оригинала от 2016-06-03 в Wayback Machine., Слушам.ком
- ↑ Цветанка Маринова, съпругата на Веселин Маринов Архив на оригинала от 2016-05-08 в Wayback Machine., Всеки ден, автор: Мария Филева, 30 ноември 2010 г.
- ↑ Веселин Маринов: Смятам, че заслужавам повече, БГестрада, 26 април 2010 г. (Цитирано интервю на Юлиана Костова за вестник „Всичко за семейството“.)
- ↑ Веселин Маринов стана дядо за първи път, сайт на телевизия „Планета“, 15 юни 2020 г.
- ↑ Георги Лозанов, Защо Борисов намеси и Веско Маринов, Дойче веле, 14 юни 2019 г.
- ↑ Веселин Маринов: Вече няма мъже като Цветан Цветанов, Actualno.com, 31 май 2019 г.
- ↑ Веселин Маринов за Цветанов: По-спокоен е извън политиката, но му се иска – вижда се, Tribune.bg
- ↑ Веселин Маринов участва в юбилейно издание на Пирин фолк, Официален уебсайт на Веселин Маринов, 18 март 2003 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт на Веселин Маринов
- Биография и дискография на Веселин Маринов в БГестрада
- 4 август: Честит рожден ден, Веселин Маринов!, Биография в сайта Меломан.бг
- ((bg)) Веселин Маринов в Български рок архиви
- Официална страница на Веселин Маринов във „Фейсбук“
|