Веселин Хаджиниколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веселин Хаджиниколов
български историк

Роден
Починал
2003 г. (85 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет,
ВИИ „Карл Маркс“,
Институт по история при БАН,
Етнографски институт с музей при БАН

Академик Веселин Димитров Хаджиниколов (1917 – 2003) e български историк, редовен член на БАН от 1984 до смъртта си през 2003 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 май 1917 г. в град Пазарджик, но прекарва юношеството си в град Пещера.

Завършва Пловдивската семинария през 1937 г. и Богословския и Правен факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

От 1941 до 1963 г. преподава във Факултета за социални и стопански науки на СУ и ВИИ „Карл Маркс“, днес УНСС последователно като асистент, доцент и професор по стопанска история. От 1958 до 1962 е заместник-ректор. От 1963 г. преминава на работа в Института по история при БАН, където в продължение на 10 години завежда секция „Обща история“. През 1972 г. защитава дисертация за доктор на историческите науки на тема „Георги Димитров и съветската общественост 1934 – 1945“. През същата година е назначен за директор на Етнографския институт с музей при БАН и остава на този пост до 1988. През 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1984 – за академик. През този период той става един от идеолозите на Възродителния процес.[1]

Член-кореспондент на Академията на науките на ГДР. Член на Македонския научен институт.

Академик Хаджиниколов е бил главен редактор на списанията „Исторически преглед“ (1974 – 1990), „Родознание“ и „Българска етнография“.

Дългогодишен председател на българо-германската комисия на историците, член на българо-съветската комисия на историците.

Член на ръководството на Съюза на учените в България, Българското историческо дружество, Българското генеаложко дружество, Фондация „Славяни“, Общобългарски комитет „Васил Левски“, Дружеството на стопанските историци в България, Академичен клуб „Проф. Марин Дринов“ и др.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Обща стопанска история на народното стопанство. Увод и Стара история. С. 1955
  • Обща история на народното стопанство, том 2 – Средновековна история
  • Обща история на народното стопанство, том 3 – Нова история. Пловдив. 1957
  • Домонополистичен капитализъм. София. 1960. (второ издание 1963)
  • Нова и най-нова стопанска история. София. 1966
  • Икономиката на България до социалистическата революция, том 1, София. 1989 (Второ издание. 1996)
  • Проблеми на стопанската история. София. 2000 (колектив)
  • Обща стопанска история. С. 1963 (4-то издание. 1987)
  • Българо-германски отношения и връзки. Изследвания и материали, том 2 – 4, София. 1979 – 1989 (колектив)
  • Теоретични проблеми на етнографията, С. 1991
  • Етнография на България в три тома. С. 1980 – 1989 (редактор и съавтор)
  • Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С. 1980 (колектив)
  • История на България в 14 тома, С. 1979 (член на главната редакция)
  • Нова и най-нова стопанска история. С. 1966
  • Революционното профсъюзно движение в България. Кратък исторически очерк, С. 1957 (колектив), 1968
  • Стопански отношения и връзки между България и Съветския съюз до Девети септември (1917 – 1944), С. 1956
  • История на България, т. 2,3,4. С. 1955, 1964 (колектив)
  • Георги Димитров. Биографичен очерк, С. 1973 (колектив)
  • Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали. С. 1977 (колектив) и др.
  • Етнография и съвременност, София. 1976 (колектив)
  • Теоретико-методологически проблеми на етнографската наука, Велико Търново. 1979
  • Българска народна култура. Историко-етнографски очерк, София. 1981 (колектив)
  • Очерк традиции народной културы, София. 1984 (колектив)
  • Изследвания. „В чест на Христо Вакарелски по случай 80-годишнината от рождението му“, София. 1980

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 124-125.
  2. Указ № 653 от 3 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 40 от 20 май 1977 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония