Веселин Ханчев

Веселин Ханчев
български поет и публицист
Роден	Веселин Симеонов Ханчев 4 април 1919 г. Стара Загора, Царство България
Починал	4 ноември 1966 г. София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил в	писател, драматург, дипломат
Литература
Жанрове	стихотворение
Награди	Димитровска награда (1960, 1962)

Веселин Симеонов Ханчев е български поет, публицист, преводач, заслужил деятел на културата (1963).

Биография

Гробът на Веселин Ханчев на Софийските централни гробища

Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45).

Литературен уредник (1938–43) във вестник „Литературен глас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Член е на БКП от 1944 г.

Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66).

Умира на 4 ноември 1966 г. в София.

Творчество

За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка, „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ – лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония.

Ханчев е автор на пиеси – „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“.

Превежда „Героична комедия“ от Едмон Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети.

Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.

Отличия

Той е лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

Библиография

• Испания на кръст, стихове, София: Печатница България, 1937, 56 с.
• Избрани стихове, София: Полиграф, 1948
• Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
• Луиджи, поема, София: Народна младеж, 1953, 40 с.
• Стихове в паласките, София: Държавно военно издателство, 1954 (1957, 1960)
• Смешен пантеон, София: Български писател, 1957, 102 с.
• Лирика, София: Български писател, 1960, 110 с.
• Машината на времето, 1960
• Роза на ветровете, стихотворения, Варна: Държавно издателство, 1960, 36 с.
• Чудната врата, стихове за деца, 1960
• Лирика, 1961
• Стихотворения, 1962
• Пъстро ято, стихове за юноши, София: Народна младеж, 1963, 104 с.
• За да останеш, избрана лирика, София: Български писател, 1965, 184 с.
• Свирепият славей, сатирични стихотворения, София: Профиздат, 1965, 94 с.
• Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
• Стихотворения, 1966
• Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, София: Български писател, 1967, 154 с.
• Избрани произведения, под ред. и с предговор на Емил Петров, София: Български писател, 1969, 394 с.
• Избрани творби, София: Български писател, 1976 (1980, 1986)
• Жив съм, стихове, Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 200 с.
• Десетте лица на щастието, стихове, София: Хемус, 2000, 342 с.

За него

• Симеон Правчанов, Веселин Ханчев, София: Български писател, 1971, 130 с.
• Веселин Ханчев 1919-1966: Био-библиографски указател, съст. Стоян Стаев, Християна Илиева, Елена Фурнаджиева, София: Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий“, 1989, 256 с.

Източници

• Чернокожев, Вихрен. // Речник по нова българска литература 1878 – 1992. София, Хемус, 1994, с. 395 ISBN 954-428-061-8

Външни препратки

• Произведения на Веселин Ханчев в Моята библиотека
• Веселин Ханчев в Словото
• Веселин Ханчев в Литературен свят
• Веселин Ханчев. Жив съм (аудио), YouTube, изпълнява Васил Бялоцърковски
• Веселин Ханчев. Не, не мога да спя (аудио), YouTube, изпълнява Васил Бялоцърковски