Веселин Ханчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веселин Ханчев
български писател
Роден
Починал

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Софийски университет
Професия писател

Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919, Стара Загора3 ноември 1966, София) е български поет, публицист, заслужил деятел на културата (1963) от 20 век.[1]

Биографични бележки[редактиране | редактиране на кода]

Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (194445), литературен уредник (193843) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (194951) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (196264) и Париж (1964–66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

За пръв път печата през 1934.Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (193639), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Испания на кръст, стихове, 1937
  • Избрани стихове, 1948
  • Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
  • Луиджи, поема, 1953
  • Стихове в паласките, 1954 (1957, 1960)
  • Смешен пантеон, 1957
  • Лирика, 1960
  • Машината на времето, 1960
  • Роза на ветровете, стихотворения, 1960
  • Чудната врата, стихове за деца, 1960
  • Лирика, 1961
  • Стихотворения, 1962
  • Пъстро ято, стихове за юноши, 1963
  • За да останеш, избрана лирика, 1965
  • Свирепият славей, сатирични стихотворения, 1965
  • Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
  • Стихотворения, 1966
  • Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, 1967
  • Избрани произведения, под ред. и с предговор на Ем. Петров, 1969
  • Избрани творби, 1976 (1980, 1986)
  • Жив съм, стихове, 1987
  • ((bg)) Последно писмо - Веселин Ханчев
  • ((bg)) Под Люляка - Веселин Ханчев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка българска енциклопедия София 1969 г. Издателство на БАН, том 5, стр.342
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Чернокожев, Вихрен. // Речник по нова българска литература 1878 – 1992. София, Хемус, 1994, с. 395 ISBN 954-428-061-8