Веселин Янчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веселин Янчев
български историк
Роден
30 януари 1963 г. (56 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Национален център за военна история
Софийски университет

Веселин Костов Янчев е български историк, преподавател по Нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Веселин Янчев е роден на 30 януари 1963 г. в Малко Търново. През 1981 г. завършва средното си образование в Малко Търново, а през 1986 г. завършва специалност история в Софийския университет. От 1991 г. е доктор по история. В периода 1991-1993 г. е преподавател по история в 133 СОУ „Александър Сергеевич Пушкин“ в София. През 1993-1999 г. работи в Националния център за военна история, където е старши научен сътрудник I степен по проблемите на военната политика до Втората световна война. От 1999 г. е старши асистент в катедра по История на България в Историческия факултет на Софийския университет, от 2001 г. е главен асистент, а от 2005 г. е доцент.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Из историята на Съюза на запасните офицери (1907-1944 г.) и СОСЗ в България. С., 1997, съавтор: Н. Нешев.
  • Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945 г. С., 2000.
  • Bulgarian Parliament and Bulgarian Statehood. 125 Years National Assembly 1879-2005. Sofia, 2005. В съавторство с Иван Илчев и Валери Колев.
  • Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Българският опит 1878-1912. ИФ- 94, 2006.
  • Българската армия в Първата световна война. I том 1915-1916., С., б.г. В съавторство с: Ст. Станчев, Н. Стоименов, И. Криворов, Д. Зафиров, Т. Петров.
  • Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Българският опит 1878-1912. (“Army, Social Order and Domestic. The Bulgarian Experience 1878-1912”). С., 2006.
  • История. Справочник. С., 2006. (В съавт. с Б. Гаврилов, К. Грозев, Г. Якимов).

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Създаване и начална дейност на Съюза на запасните офицери в България 1907-1915 г. – ВИС, 3, 1994.
  • Съюзът на запасните офицери в България — идеология и идейни конфликти 1907-1925 г. – Български военен преглед, Изв. бр., 1995. Публикувана и на френски, английски и немски език.
  • Политическите партии в България и Първата световна война — Български военен преглед, Изв. бр., 1995. Публикувана и на френски, английски и немски език.
  • Социалното състояние на българската държава през 1913-1915 г. – ВИС, 6, 1996.
  • Контролът в Българската държава след Освобождението. “Гражданинът и институцията”, С., 1996; същото и в: “Власт. Граждани. Политици. Конфликтите в българското общество.”, С., 1997, съавтор: В. Колев.
  • Войската и гражданските власти 1878-1912 г. – Сб. Модерна България. София, 1999.
  • Die Armee im öffentlichen Raum Bulgariens 1878-1912. – Öffentlichkeit ohne Tradition. Bulgariens Aufbruch in die Moderne. Peter Lang, Frankfurt am Main, 2003.
  • Възникване на Солунския фронт. – Във: Иронията на историка. Сб. в памет на професор Милчо Лалков. С., 2004.
  • Професионалният конспиратор Дамян Велчев. – Във: Български държавници. С., 2005.
  • Руската концепция за българската армия след Освобождението. – Минало, 2005, № 3.
  • Армията срещу селяните?! Събитията от 1900 година. – Във: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 172-188.
  • Апология на българската социалдемокрация (1891-1944 г.). – Във: Изследвания по история на социализма в България. 1891-1944. Т.1, С., 2008, 142-244.
  • Княз Александър I и битката му с руските генерали. – История, 2008, № 5-6
  • Княз Александър I, армията и Русия. 1879-1885. – Във: Третото Българско Царство. 1879-1946. Сборник доклади. С., 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]