Весели и в боя

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Весели и в боя“ е боен и церемониален марш на Българската армия.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) 34-ти пехотен троянски полк участва в Чаталджанската операция и Обсадата на Одрин. На фронта е и полковият духов оркестър. Диригент е капелмайстор капитан Камен Луков.

„На нож“ („Атака“), 1913

В дните между боевете, адютантът на командира на полка, храбрецът капитан Цоко Коев, със завладяваща усмивка често провокира капитан Луков за написването на нов боен марш. В окопите при Чаталджа и Одрин капитан Луков написва нов марш. Посветен е на капитан Коев и е наименуван „Весели и в боя“. Изпълнен е по време на войната за пръв път от оркестъра на 34-ти пехотен троянски полк. След Междусъюзническата война (1913) полкът се завръща в гарнизона си в гр. Ловеч. Тук маршът е официално разписан за изпълнение с духови инструменти. Към него не е писан текст.[1][2]

Популярност[редактиране | редактиране на кода]

Маршът придобива огромна популярност в частите на Българската армия. Музиката внушава енергичност, смелост, храброст и непреклонност. Под неговите звуци по време на война често се провеждат страховитите атаки „На нож“. Бързо се превръща в любим марш на войниците.

Изпълнява се неизменно от оркестрите на полковете от Българската армия на полковите празници, строевите прегледи и пред гражданите в населените места. След Първата световна война е приет като официален церемониален марш на Българската армия. Под неговите звуци започва парадът на армейските части на Гергьовденския военен парад, посветен на Деня на храбростта.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 100 години Народно читалище Ловеч, юбилеен сборник. София, 1970.[посочете страница]
  2. archive.is, архив на оригинала от 29 ноември 2012, https://archive.is/20121129234849/http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ptO86irYKyoJ:vladilovech.narod.ru/34.htm+Камен+Луков&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg, посетен на 29 ноември 2012 
  3. Чернева П., Голямото дело на Маестрото, в. Фактор, Ловеч, бр. 52/2008, с. 5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]