Весел Фрайтаг фон Лорингхофен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Весел Фрайтаг фон Лоринговен
германски офицер
Звание полковник
Служил на Flag of Latvia.svg Латвия
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Абвер
Битки/войни Втора световна война

Роден
Лайлборн манор, Русия Руска империя
Починал
с. Мауервалд, Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия

Весел Фрайтаг фон Лорингхофен (на немски: Wessel Freytag von Loringhoven) е германски полковник от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лорингхофен е от аристократично балтийско германско семейство в Курландия. Роден е в имението Лайлборн, но израства в Ливония. След завършването си се присъединява към балтийско-германската армия (Ландсвер) през 1918 г. и с формирането на независима Латвия става офицер на 13-ти пехотен полк и участва в освобождаването на Латгале. След латвийските аграрни реформи през 1920 г. и последващата национализация на имението му, той решава да напусне Латвия през 1922 г., за да влезе в армията на Ваймарска Германия (Райхсвер).

Лорингхофен първоначално симпатизира на националсоциалистическата програма за Германия. Но през 1934 г. той е недоволен от клането в Нощта на дългите ножове. След негативни преживявания с военни престъпления по време на германското нахлуване в Съветския съюз (операция Барбароса), той се присъединява към съпротивата срещу Нацистка Германия.

През 1943 г., с помощта на адмирал Вилхелм Канарис, Лорингхофен се премества във Върховното командване на германските въоръжени сили като полковник.

Заговор от 20 юли[редактиране | редактиране на кода]

Лорингхофен предоставя детонатор и взривни вещества за опита за убийство срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Той успява да получи завзети британски експлозиви от източници на германското разузнаване (Абвер). Британските взривни вещества са използвани, за да стане по-трудно да се открие кой ги е доставил, а също така да се заключи, че британците са замесени в заговора, като по този начин отклони вниманието от действителните заговорници. Въпреки това, Ернст Калтенбрунер, началник на Главната служба за сигурност на Райха, разбира за действията на Лорингхофен. На 26 юли 1944 г., непосредствено преди да бъде арестуван от Гестапо и напълно запознат с използваните от тях техники за разпит, Лорингхофен се самоубива в с. Мауервалд в Източна Прусия.

След смъртта му, неговата съпруга е затворена заедно с роднините на другите членове на заговора. Четиримата синове на Лорингхофен са отделени от майка си. В крайна сметка всички са освободени от съюзническите сили.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Astaf von Transehe-Roseneck u.a.: Genealogisches Handbuch der Baltischen Ritterschaften. Band Livland, Görlitz 1929, S. 416ff.
  • Bernd Freytag von Loringhoven: Freytag von Loringhoven. Eine kurzgefaßte Familiengeschichte, München 1986
  • Ulrich Cartarius: Opposition gegen Hitler. Deutscher Widerstand 1933–1945 Berlin 1984, ISBN 3-88680-110-1
  • Harald Steffahn: Die Wahrheit über Stalingrad, in: Christian Zentner: Adolf Hitler, Hamburg 1979
  • Kaltenbrunner-Berichte an Bormann und Hitler über das Attentat vom 20. Juli 1944, in: Hans-Adolf Jacobsen (Hrsg.): Spiegelbild einer Verschwörung, Stuttgart 1961
  • Sven Steenberg: Wlassow – Verräter oder Patriot?< Köln 1968
  • Peter Hoffmann: Widerstand, Staatsstreich, Attentat. Der Kampf der Opposition gegen Hitler, München 1969
  • Wessel Baron Freytag von Loringhoven. Zum 25. Jahrestag des 20. Juli 1944, in: Nachrichtenblatt der Baltischen Ritterschaften< 11. Jg. (1969), Heft 2 (Juni)
  • 20. Juli 1944, hrsg. von der Bundeszentrale für Heimatdienst, Bonn 1960
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wessel Freytag von Loringhoven“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.