Веслец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веслец
Общи данни
Население 192 души[1] (15 юни 2020 г.)
7,92 души/km²
Землище 14,929 km²
Надм. височина 316 m
Пощ. код 3053
Тел. код 091888xxx
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 10789
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)

Веслѐц е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Веслец е разположено в северните подножия на бърдо Веслец, откъдето е получило и името си. Намира се на 15 км североизточно от областния център град Враца. На изток граничи с Горно Пещене и Върбешница, на юг – с Косталево, на запад – с Враца, и на север – с Мраморен.[2]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

До селото пътува автобус №8, които тръгва от Автогара – Враца.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 3 км южно от днешното село Веслец в полите на бърдо Веслец е местността Манастира, където са намерени развалините на голяма еднокорабна църква, строена през късното българско средновековие, и останки от средновековно българско селище, което заедно с църквата е разрушено и обезлюдено след края на XIV в. Село Веслец се среща в османските регистри за войнуци от началото на XVIII в. Вероятно към средата или края на XVIII в. средновековното село Веслец при Манастира е обезлюдено и жителите му се пръснали в махали и колиби.[2]

До 1945 г. селището е било пръснато на отделни махали в три посоки. В зависимост от местоположението им те били наречени Мраморенски Веслец, Врачански Веслец и Върбешки Веслец.

През 1945 г. големите родове взимат решение селото да се премести в ниската част и така се поставя началото на сегашното село Веслец, което е от събран тип и е до река Речка. Оформят се улиците и центърът, построява се и сградата на кметството.

След 9.09.1944 г. в местността Девол край Веслец са убити от комунистите над 100 легионери от околните села.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Днешното ново и събрано село е разположено по Слънчевия склон на малката височина Кьосов връх край левия бряг на р. Скът, която местните жители наричат Речка.[2] В местността „Бърбов кладенец“ има паметна плоча, а на „Колова поляна“ се издига паметник, в чест на Христо Ботев и неговата чета. Край селото минава и екопътеката Ботев път. Красивата природа, обуславяна от горите и ливадите, допринася за спокойния и здравословен начин на живот в село Веслец.

В центъра на селото има Културен дом и ново двуетажно училище, което е затворено заради малкия брой деца. На 1,5 км от селото се намира единствения на балканския полуостров и в Европа масив с лозе от сорта „Врачански мискет“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 31 май в местността Речка има традиционно тържество, в чест на Христо Ботев и неговата чета, която в нощта на 19 срещу 20 май 1876 г. е лагерувала в местността и на другия ден потеглила към връх „Вола“. По традиция в селото се празнува и събор, който се провежда на 2 август (Илинден).


Високите и разнообразни гори (акация, бор, бук, липа, диви круши) в околностите на селото дават възможност за развитие на пчеларството. В този район няма интензивно земеделие. Тук в село Веслец и в околностите се събира уникалния по своите вкусови качества пчелен мед от липа. Този мед се реализира на пазарите в Япония, Германия, Австрия и една малка част на традиционните пчеларски базари във Враца. Регистрирани пчелари на територията на селото са: Иван Палушев, Иван Леков, Тотка Лекова и Милка Трифонова.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.