Ветерско
|
Ветерско Ветерско |
|
|---|---|
| — село — | |
 Чешма във Ветерско. |
|
  Ветерско |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 492 m |
| Население | 9 души (2002) |
| Пощенски код | 1407 |
| МПС код | VE |
Ветерско или Ветрено (изписване до 1945 Вѣтерско, на македонска литературна норма: Ветерско) е село в община Велес, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в периферния северен край на Велешката община в южното подножие на Градищанската планина и отстои на 16 км от административния център Велес. В непосредствена близост до него, от лявата му страна, преминава един от главните пътища на Северна Македония Скопие - Велес - Гевгели - Солун.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ветерско е посочено като село с 15 домакинства със 73 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 115 жители, всички българи.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ветрино има 136 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Ветерско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ветерско (Vetersko) като българско християнско село.[5]
Ветерско днес[редактиране | редактиране на кода]
Селцето има малка църква „Свети Никола“, която до началото на XX век е в развалини. Предполага се, че турците или бежанците от Босна и Херцеговина съборили църквата при разселването им в района между 1887 - 1889 г. След началото на Първата световна война те били изгонени от околностите. Край селото е разположен известният манастир „Свети Йоан Ветерски“.
Ветерско е почти обезлюдяло, като към 2002 г. в него живеят 9 души, всички самоопределящи се като македонци.[6] Землището му е 10,7 км2, от които пасищата заемат 688,7 ха, обработваемите земи 206,2 ха, а горите 115,2 ха. Малкото на брой жители се занимават със земеделско-скотовъдна дейност.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Ветерско
Пано Манев, български революционер, терорист на ВМРО
- Починали във Ветерско
- Александър Латовчето, четник при Панчо Константинов, загива през 1906 година край манастира „Св. Иван“ край Ветерско[7],
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сайт на община Велес Архив на оригинала от 2018-01-07 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-06
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7
| |||||||||||
Портал „