Ветрен (дем Синтика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Ветрен
Νέο Πετρίτσι
— село —
Гимназията във Ветрен
Гимназията във Ветрен
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 100 m
Население 2373 души (2001)
Пощенски код 62043
Телефонен код +3023230
Ветрен в Общомедия

Вѐтрен, Вѐтрена, Вѐтрина или Вя̀търна (изписване до 1945 Вѣтренъ, на гръцки: Νέο Πετρίτσι, Нео Петрици, катаревуса: Νέον Πετρίτσιον, Неон Петрицион, до 1927 Βέτρινα, Ветрина[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика, област Централна Македония, с 2373 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 100 метра надморска височина. През селото тече река Султаница. На няколко километра североизточно от селото започва Рупелският пролом на Струма.

Църквата в селото е посветена на Свети Мина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от вятър с ѣ > е в говора.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски източник от втората половина на XV и началото на XVI век под името Ветрена с 14 регистрирани лица, глави на домакинства.[3]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Ветрене, с 191 джизие ханета (домакинства).[4]

В средата на XVII век през Ветрен минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че в селото освен няколкото мюсюлмански има и

5 махали на гръцки, български и сръбски неверници.[5]

През XIX век Ветрен е едно от големите села в Демирхисарската каза. Населението е смесено, като преобладават мюсюлманите. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ветрина (Vétrina) е посочена като село с 228 домакинства с 480 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ветрина, голямо село при подножието на Беласица, на северозапад от Валовища 2 1/2 часа. Преминуват със салове през дервента. Изобилна планинска вода. Почва от най-плодородните. ражда се и памук, сусам. Църква, в която четат гръцки. 220 турски къщи, 30 български, 30 цигански и 25 черкезки. Всички турци са бежанци арнаути, които са донесли и нравите. Убийствата тук са едно от най-обикновените занятия. Мнозина упражняват разбойничеството като наследствено занятие. В неделя става малък пазар. 25 къщи българе, 200 цигане и 30 черкези.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вятърна (Вѣтренъ) живеят 250 българи, 1300 турци, 100 черкези и 120 цигани.[8] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ветрен се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 13 ученика.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ветрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Музеят при форт Истимбей

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция и в него се заселват преселници гъркомани от град Петрич и село Старчево, както и власи от съседното беласишко село Рамна (днес Ано Вирония). След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Ветрен го напуска и в селото се заселват и голям брой понтийски гърци, бежанци от Турция и по-малко тракийски гърци бежанци от Източна Тракия и останалата част на Мала Азия.[11] Според преброяването от 1928 година Ветрен е смесено местно-бежанско село със 179 бежански семейства с 687 души.[12]

В 1927 година селото е прекръстено на Неон Пертицион, в превод Нов Петрич.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Ветрен
Починали във Ветрен
  • Flag of Bulgaria.svg Богдан Дим. Атанасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Монев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Наков Хаджикостов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Пенчо Стайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[18]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βέτρινα -- Νέο Πετρίτσι
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 90.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
  5. Евлия Челеби. Пътепис, София, 1972, стр. 284.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 136-137.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 857.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.185
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 188-189.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  11. Πολιτιστικός Σύλλογος Νέου Πετριτσίου
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.606.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 333, л. 5
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 70
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 74
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 41
     Портал „Македония“         Портал „Македония