Ветрово
| Ветрово | |
|---|---|
  Ветрово  Ветрово |
|
| Общи данни | |
| Население | 2 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | – [1] km² |
| Надм. височина | 520 m |
| Пощ. код | 5300 |
| Тел. код | 06711 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 10896 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
|
Община – кмет |
Габрово Таня Христова (ГЕРБ) |
Вèтрово е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Ветрово се намира на около 6 km север-северозападно от центъра на областния град Габрово, североизточно край третокласния републикански път III-4403, от който се отклонява на североизток през селото общински път за село Гръблевци и други съседни села, а на запад – общински път до близкото село Свинарски дол. Разположено е в южната част на платото Стражата върху терен с надморска височина около 610 – 620 m, а застрояването му се състои от 5 – 6 малки сгради.
Населението на село Ветрово, наброявало 10 души при преброяването към 1934 г., намалява до трима (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1951 г. дотогавашното населено място колиби Шòшлека[3] е преименувано на Вèтрово[4], а през 1995 г. колиби Ветрово придобива статута на село.[5][6].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ветрово е разположено в землището на село Гръблевци
- ↑ Справка за населението на с. Ветрово, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑ Справка за с. Ветрово, общ. Габрово, обл. Габрово към 02.01.1951 г.
- ↑ Справка за с. Ветрово, общ. Габрово, обл. Габрово към 13.02.1951 г.; Събитие: промяна на наименование
- ↑ Справка за с. Ветрово, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство)
- ↑ След влизането в сила през 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
